В American Family Physician бяха публикувани най-новите препоръки за диагноза и лечение на инфекцията с хепатит С вирус (HCV). Обзорът не се фокусира върху специфични групи пациенти като деца, бременни, трансплантирани, лица коинфектирани с хепатит В и/или HIV.

Около 170 млн са заразените с HCV в световен мащаб. Този брой съставлява около 3% от световното население. В САЩ превалентността на антитела срещу HCV е 2% при лицата над 20-годишна възраст и много по-висока при високорискови групи (8-9% при пациентите на хемодиализа). HCV се предава изключително по перкутанен път - експозиция на заразена кръв.

Инфекцията с HCV е свързана със сериозна заболеваемост, включително от хепатоцелуларен карцином и цироза. Затова високорисковите групи трябва да бъдат тествани за наличието на антитела, а положителните реакции - верифирцирани с PCR.

Настоящи терапевтични стратегии.
Главните терапевтични цели при пациентите с HCV включват забавяне и предотвратяване на прогресията на фиброзата и развитието на цироза. Настоящото лечение на хепатит С инфекцията се базира на пегилиран интерферон и ribavirin. Използват се две форми пегилиран интерферон - interferon alfa-2a и interferon alfa-2b.

Продължителността на лечението се определя от генотипа на HCV и вирусологичния отговор към терапията. Пациентите с генотипове 1 и 4 се лекуват в продължителност на 48 седмици, а тези с генотипове 2 и 3 - за период от 24 седмици. В близко бъдеще се очаква навлизането на нови препарати, като най-вероятно новите терапевтични режими ще включват 3-лекарствени комбинации.

Количественият HCV RNA анализ е главен фактор, който определя отговора към терапията и подходящия момент за спирането й. Постигането на негативни вирусни нива в рамките на 4 седмици след започване на терапията е свързано с продължителен вирусологичен отговор. Обратно, неуспехът за постигане на 100-кратно намаляване на вирусния товар до седмица 12 има силна негативна прогностична стойност за продължителен вирусологичен отговор. Това означава, че терапията най-вероятно е неефективна и трябва да бъде спряна.

Абсолютни противопоказания за лечение на HCV инфекцията са: настояща злоупотреба с алкохол и наркотични субстанции, активен автоимунен хепатит или наличието на друго състояние, което може да бъде влошено от прилагането на ribavirin и интерферон, свръхчувствителност към медикаментите, бременност. Бъбречната недостатъчност е абсолютна контраиндикация за прилагането на ribavirin.

Други абсолютни противопоказания за лечение на HCV инфекцията: тежко съпътстващо сърдечносъдово заболяване, неконтролирано тежко депресивно състояние, психоза, биполярно разстройство, нелекуван хипертиреоидизъм. Относителни контраиндикациии са: данни за декомпенсирана цироза.

Първото нещо, с което трябва да започне терапията, е спирането на всякаква употреба на алкохол. Лицата, инфектирани с HCV, трябва да бъдат ваксинирани срещу хепатит А и В. Пациентите с хронична HCV инфекция и цироза трябва периодично да преминават ултразвуково проследяване с цел превенция на хепатоцелуларен карцином.

Специфични препоръки за клиничната практика

1. Скрининг за HCV инфекция не трябва да се провежда в
общата популация (при лица без повишен риск).

2. Пациентите с HCV трябва да бъдат ваксинирани срещу HBV и HAV

3. Абстиненция от алкохолна употреба

4. При пациенти с HCV инфекция и цироза - ултразвуков скрининг за хепатоцелуларен карцином

5. Стандартно лечение: рибавирин и пегилиран интерферон

През последните години се разработват нови интерферони (consensus interferon и albinterferon alfa-2b) и рибавиринови алтернативи (taribavirin) с цел подобряване на ефективността, безопасността и поносимостта на хроничната HCV терапия. Текат проучвания във фаза 3 и с нови протеазни инхибитори (telaprevir и boceprevir), като бъдещите режими най-вероятно ще включват нов препарат + рибавирин + интерферон.

Свързани теми
Лечение HBV инфекцията: иницииране, спиране и промяна на терапията