Отлагането на хирургична корекция на персистиращия ductus arteriosus (ПДА) при стабилна хемодинамика от страна на бебето е безопасно и води до снижаване на честотата на оперативните интервенции, сочи проучване.

В проучването били сравнени две кохорти: първата била третирана с лигиране (преди 2005 г.), а втората - консервативно, с извършване на хирургична интервенция само при кардиопулмонален колапс.

Консервативният подход бил свързан със снижаване на оперативната честота с 28% без увеличаване на честотата на сериозни усложнения.

Бебетата с ПДА били хранени ентерално без повишаване на честотата на некротизиращ ентероколит. Авторите от University of California съобщават, че 70% от американските неонатолози смятат, че при ПДА ентералното хранене трябва да бъде спряно поради данни от няколко проучвания, сочещи, че ПДА намалява мезентериалния кръвоток.

Резултатите в настоящото проучване потвърждават хранителния подход на 70% от неонатолозите извън САЩ, които смятат, че ентералното хранене трябва да бъде продължено въпреки наличието на ПДА/

Всички бебета били родени преди 27 гестационна седмица и третирани с индометацин. ПДА персистирал след индометациновата терапия при 52 от децата, родени преди 2005 г. (първа кохорта), и при 43 от родените след 2005 г. (втора кохорта).

При стария протокол лигиране било извършвано при 100% от бебетата с ПДА след индометацинова терапия. При новия протокол хирурзите оперирали само 72% от децата, отговарящи на един или повече от следните критерии: повишаваща се нужда от вентилация в рамките на няколко последователни дни, нужда от инотропни препарати, персистираща олигурия или бъбречна недостатъчност, интолеранс към хранене/липса на наддаване на тегло.

Сред 28-те процента (12 бебета), при които нямало нужда от лигиране след консервативното поведение, при 8 се наблюдавало спонтанно затваряне на ПДА до шест-месечна коригирана възраст.

Между двата подхода нямало разлика в честотата на бронхопулмонална дисплазия, сепсис, ретинопатия, неврологично увреждане или смърт.