Консумацията на почти всички видове ядки подобрява кръвните липидни нива и съотношения, води до понижаване на общия и LDL-холестерол. Ползотворните ефекти са в зависимост от поетото количество и са по-изявени при лица с по-високи базови LDL-холестеролови стойности, както и при хора с по-нисък индекс на телесна маса (ИТМ).

Мета-анализ потвърждава резултатите на по-стари епидемиологични проучвания, според които консумацията на ядки понижава сърдечносъдовия риск, и подкрепя включването на този вид храна към терапевтичните хранителни интервенции за подобряване на кръвните липидни и липопротеинни нива с цел понижаване на този риск.

Неотдавна публикуван обзор на тези проучвания установи, че рискът от коронарна болест на сърцето е с близо 40% по-нисък сред лицата, консумиращи поне 4 порции ядки на седмица.

В настоящия мета-анализ авторите от Loma Linda University (САЩ) изследвали ефекта на ядките върху кръвните липидни нива, както и вариациите на тези ефекти в различните популации, според вида на ядките, според хранителния режим и ИТМ. Били включени 25 проучвания и общо 583 мъже и жени с нормални липидни нива и кръвно налягане, неприемащи липидопонижаващи препарати. Дневната консумация варирала между 23 г до 132 г и включвала различни видове ядки: бадеми, орехи, шам-фъстък и др.

Консумацията на 67 г ядки на ден (средната консумация в 25-те проучвания) била свързана с редукция на общия и LDL-холестерол със съотв. 0.28 и 0.26 mmol/l. Било отчетено и значително подобрение на отношенията LDL/HDL и общ/HDL холестерол. Не били идентифицирани значителни ефекти върху HDL-холестерола и триглицеридите. Все пак последните били понижени при лицата с най-висока консумация на ядки.

Наблюдаваните ефекти били валидни и при двата пола от всички възрастови групи и не се различавали в зависимост от вида на ядките.

Холестерол-понижаващите ефекти били по-изразени сред лицата с по-високи базови LDL-холестеролови нива. Например при нива от <3.36 mmol/l отчетените спадове били средно 0.08 mmol/l, докато при лицата с LDL > 4.14 mmol/l средната редукция била 0.48 mmol/l. Подобна връзка се наблюдавала и в зависимост от индекса на телесната маса - с най-големи спадове при лицата с ИТМ <25 кг/м2.