Притискането на крикоидния хрущял по време на интубация е прийом, който се използва от десетилетия с цел превенция на регургитация по време на процедурата. Британски лекари докладват, че натискът върху хрущяла в някои случаи прави провеждането на манипулацията изключително трудно.

Прилагането на натиск върху крикоида се въвежда през 50-те години на миналия век след няколко смъртни случая на бременни жени след аспирация. Техниката включва натиск върху крикоидния пръстен по време на интубация, пречещ за преминаването на материал от хранопровода към фаринска и трахеята.

Методът се използва широко в Европа и САЩ.

Въпреки дългата си история ползите и рисковете от този иначе елегантен подход никога не са били тествани в клинични проучвания. Редица доклади свързват натиска върху крикоидния хрущял с нарушена ориентация в ларинска и по-малко ефективна маскова вентилация.

В настоящото проучване д-р Харис и колеги от Royal London Hospital изследвали ефективността на крикоидния натиск по време на интубация при серия от 402 пациенти. В 22 случая крикоидния натиск бил премахнат, което довело до подобряване на ларингеалния изглед. Авторите опитали бимануална ларингеална манипулация при 25 интубации, което било свързано с подобрение на визуализацията при 60%. по време на 14 интубации бил приложен натиск назад-нагоре-надясно, свързан с подобрение на изгледа при 64%.

2 от пациентите, при които крикоидния натиск бил премахнат, регургитирали.

Крикоидният натиск може да предотврати регургитацията при някои пациенти, но може да влоши ларингеалния изглед и да направи извършването на процедурата по-трудни. Анализ полза-риск от тази техника трябва да бъде извършен на индивидуална основна при всеки отделен пациент, обобщават авторите.