Страничните ефекти са чести при пациентите, лекуващи се с антиепилептични препарати.Ново проучване сочи, че тези нежелани реакции са почти еднакви при лицата, приемащи един единствен препарат или политерапия с няколко препарата, и по-скоро са свързани с други фактори - индивидуален отговор, тип на комбинацията, опит на лекуващия лекар, а не с броя използвани медикаменти.

Авторите предупреждават, че резултатите не трябва да се тълкуват, че винаги политерапията има сходни странични ефекти спрямо монотерапията. Според проучването, просто някои пациенти толерират политерапията, а други - монотерапията.

Анализът включвал 809 последователни пациенти на възраст над 16 години, страдащи от епилепсия. Средната честота на припадъци била 2.5/месец. Над 3/4 от пациентите имали неадекватен отговор към поне три антиепилептични препарата (АП) самостоятелно или в комбинация.

Под 25% били лекувани с един АП, като най-честите медикаменти били: carbamazepine, oxcarbazepine и lamotrigine. Най-често използваните агенти при политерапия пък били levetiracetam, последван от carbamazepine, lamotrigine, oxcarbazepine, topiramate, валпроат, phenobarbital и clobazam. От получаващите политерапия, 90.6% били третирани с поне 1 АП от ново поколение, а 43.5% - с поне 2 АП от ново поколение.

36.5% от пациентите докладвали нежелани реакции. 62.7% от тях докладвали 1 страничен ефект, 22% - 2, 11.5% - 3, а 3.7% - 4 или повече странични ефекти. Най-честите нежелани реакции били сомнолентност, следвана от тремор, проблеми с паметта и зрителни нарушения. Не били отчетени значителни разлики между моно- и политерапевтичните групи.

Лекарствените натоварвания (дефинирани като съотношението между предписаните дневни дози и средната терапевтична доза) били по-високи при пациентите на монотерапия. Въпреки това профилът на нежелани реакции (установен чрез специален въпросник) бил сходен между пациентите приемащи 1, 2, 3, 4 и повече АП - съотв. 42.8, 41.9, 43.1 и 44.9 точки.

Има няколко възможни обяснения за получените резултати, най-вече липса на връзка между страничните ефекти и лекарственото натоварване. Голяма част от пациентите са третирани с нови АП, които имат подобрена поносимост, Освен това крос-секционният дизайн на проучването е позволило оптимизирането на селекцията, дозата и комбинацията от АП.