Voriconazole, itraconazole и amphotericin B са свързани с по-голям риск от хепатотоксичност в сравнение с fluconazole и ехокандини, сочи мета-анализ, проведен от тайвански изследователски екип и публикуван в Antimicrobial Agents and Chemotherapy.

Анализът включвал 39 рандомизирани контролирани проучвания, публикувани между 1989 и 2009 г и около 9000 пациенти с инвазивна гъбична инфекция или персистираща фебрилна неутропения.

Било установено, че най-висок риск от прекратяване на лечението поради нежелани реакции има при itraconazole (18.8%), amphotericin B формулировки (13.4%) и voriconazole (9.5%). Най-нисък този риск бил при caspofungin (3.8%), micafungin (3.6%) и fluconazole (2.2%).

Антигъбичните препарати с най-висок риск от покачване на чернодробните ензими, неизискващо спиране на терапията, били: voriconazole (19.7%) и itraconazole (17.4%). Най-нисък риск имало при anidulafungin (2.0%), micafungin (3.0%) и caspofungin (7.0%).

Проучването потвърждава, че рискът от чернодробно увреждане е най-нисък при лечение с ехинокандини и fluconazole. Изненадващ за авторите е високият процент нежелани странични ефекти, вкл. чернодробна токсичност, при прилагането на voriconazole - относително нов антифунгусен препарат.