Спадът на ваксинациите срещу паротит (заушка) през 90-те години на миналия век е довел до силен скок на нови случи на заболяването, което повдига притеснения относно оплодителната способност на младите мъже, предупреждава статия, публикувана в априлския брой на British Journal of Urology International.

Внедряването на ваксината морбили-рубеола-паротит през 1968 води до рязък спад на случаите на паротит в САЩ от 99%. През 90-те години обаче случаите на вирусното заболяване се увеличават стремглаво поради две основни причини: глобален недостиг и пуснатите в обществото недоказани твърдения, според които ваксината покачва риска от аутизъм и възпалително чревно заболяване (IBD). Като резултат, в някои части на САЩ и Великобритания честотата на ваксинации спада от 91% на 58%.

Спадът на ваксинациите започва да дава своят негативен ефект. През 2001 година потвърдените случаи на паротит в Англия и Уелс клонят към 0; до 2004 се докладват над 56 000 случаи. Около 40% от мъжете, инфектирани с вируса на епидемичния паротит развиват 1 или повече усложнения, вкл. и орхит, който може да доведе до намалена оплодителна способност.

Това е изключително тревожна новина, тъй като във все повече страни в световен мащаб се докладват нови епидемии от паротит, отбелязват авторите на статията. Един случай на паротит може да доведе до 12 вторични инфекции в уязвимите популации.

Орхитът при заушка обикновено се наблюдава 10 дни след характерното подуване на околоушните жлези, но може да се появи и до 6 седмици по-късно. 30% до 50% от мъжете с паротит развиват орхит, водещ до атрофия и намаляване на размера на единия или двата тестиса. 13% от пациентите са субфертилни независимо дали има или не тестикуларна атрофия, а 50% продуцират абнормална сперма 3 месеца след оздравяването. 24% от зрелите мъже и 28% от тийнейджърите могат да имат отклонения в спермата дори и три години след първоначалната инфекция.

Авторите препоръчват своевременна ваксинация на неваксинираните момчета и млади мъже.