Ново проучване сочи, че интензифицирането на терапията при пациенти с постоянно предсърдно мъждене с цел контрол на честотата е ненужно и трудно постижимо. Нива <80 удара в минута се постигат при много малка част от пациентите, освен това клиничната ефективност е сходна с тази при нива <110 удара в минута.

В рандомизираното проучване Rate Control Efficacy in Permanent Atrial Fibrillation (RACE 2) значително повече пациенти с перманентно предсърдно мъждене успели да постигнат сърдечна честота <110 у/мин със сходна честота на симптоми, свързани със самото мъждене и медикаментите, на тази при пациентите с честота <80 у/мин.

Базирайки се повече на емпирични доказателства, отколкото на проучвания, настоящите ръководства препоръчват стриктен контрол на честотата с цел подобряване на симптомите и функционалния статус, намаляване на риска от сърдечна недостатъчност и инсулт, подобряване на преживяемостта. Лошите страни на този подход са увеличените странични ефекти и цена, като големите и доста често непостижими предизвикателства пред лекар и пациенти.

В проучването 614 пациенти с персистиращо до 12 месеца предсърдно мъждене били рандомизирани на по-стриктен (<80 у/мин) или по-лек (<110 у/мин) контрол на честотата чрез негативни дромотропни препарати - бета-блокери, недихидропиридинови блокери на калциевите канали и дигоксин, като монотерапия или комбинация.

Групата с по-лека терапевтичен цел имали 10 пъти по-голям шанс за постигането й в сравнение с интензифицираната група. В рамките на 2-3-годишно проследяване главният краен резултат (сърдечносъдова смърт, хоспитализация по повод сърдечна недостатъчност, инсулт и други сериозни инциденти) бил постигнат от 13% от пациентите, подложени на по-лек режим и 15% от стриктно третираните. Нямало и разлика в общата смъртност между двете групи.

До края на проучването 45% от пациентите с по-лека терапевтична цел (<110 у/мин) и 46% от интензивната група имали симптоми, свързани с предсърдното мъждене - палпитации, задух, умора. Нямало разлика в честотата на нова сърдечна недостатъчност.