Общата дължина на коронарните стентове при даден пациент е свързана с неговия риск от стентова тромбоза, докладват японски лекари в JACC Cardiovascular Interventions.

Това проучване трябва да сложи край на вманиачаването на лекари и пациенти за пълна анатомична реваскуларизация; трябва да се стентират само лезиите, продуциращи исхемия, обяснява д-р William F. Fearon от Stanford University в редакционна статия.

Използвайки данни от 10 773 пациенти с 14 651 лезии, д-р Shinichi Shirai и колеги от Kokura Memorial Hospital изчислили 3-годишната честота на клинични инциденти според общата стентова дължина на пациент и на лезия. Всички пациенти били третирани със sirolimus-излъчващ стент.

Честотата на стентова тромбоза при квартилата пациенти с най-голяма обща стентова дължина била 1.42% срещу 0.69% при лицата с най-малка дължина. Аналогично покачване успоредно с дължината на стента се наблюдавало и относно честотата на миокарден инфаркт и смърт.

Аналогично, честотата на реваскуларизация на таргетната лезия нараснала драстично при квартилата с най-голяма обща стентова дължина - от 7.47 на 21.18%, и дължина на стента за дадена лезия - от 6.78 на 15.57%.

Третирането на множество лезии с дълго метално покритие на коронарната артерия повишава риска от реваскуларизация и стентова тромбоза, обобщават авторите.