При пациенти с Баретова високостепенна дисплазия или ранен аденокарцином на хранопровода, ендоскопската резекция подобрява стейджинга и драматично намалява честотата на езофагектомия.

Езофагектомията, която е стандарт на избор, води до повишена следпроцедурна морбидност и смъртност, вариращи от 4 до 20%. Много често интервенцията се извършва на базата само на биопсия, но биопсичното стадиране не е много точно.

По тези причини ендоскопската резекция става все по-популярна за стадиране и лечение. В проучване, публикувано в American Journal of Gastroenterology, лекари от Westmead Hospital (Сидни, Австралия) изследвали 75 последователни пациенти, претърпели ендоскопска резекция по повод биопсично доказана високостепенна Баретова дисплазия или езофагеален аденокарцином. Средното проследяване било 31 месеца.

Дължината на Баретовата мукоза варирала от 1 до 16 см (средно 3.6 см.). При 35 иначе здрави пациенти под 75-годишна възраст с Баретови сегменти под 3 см, авторите опитали пълна ексцизия чрез мукозектомия, която била успешна при 94% от случаите (33 пациенти). При един пациент се наложила езофагектомия, а при други имало проблеми със съпътстващи заболявания.

Сред останалите 40 пациенти, 8 развили метахронни лезии; при други 5 се наложила езофагектомия, тъй като резекцията установила субмукозна инвазия. 4 пациенти (81 - 92 години) починали, но при нито един причината не била аденокарцином.

Хистологичните находки довели до промяна в грейдинга при почти половината от пациентите, което означава, че близо 1 от 4 пациенти претърпява ненужна езофагектомия, ако интервенцията се базира само на биопсия.