Проучването ADMIRE-HF, представено на миналогодишната среща на Американското дружество, сочи, че нуклеарното изследване на симпатиковата инервация на сърцето може да се използва като прогностичен инструмент при пациенти със сърдечна недостатъчност.

Повишената миокардна симпатикова активност е характерна проява на сърдечната недостатъчност и се характеризира с повишено невронално освобождаване на норадреналин (НА) и понижен невронален НА риъптейк. Намалението на НЕ-риъптейковия механизъм може да се установи чрез радионуклидно изследване с йод-123-маркирания НА аналог 123I-mIBG. Ъптейка на 123I-mIBG в миокардните симпатикови нервни окончания се медиира от НА транспортера.

За понижения миокарден 123I-mIBG ъптейк е установено, че е независим предиктор за лош дългосрочен клиничен резултат. Подобрения в 123I-mIBG ъптейка се наблюдават при инициирането на ефективна терапия.

В настоящото проучване 961 пациенти с NYHA функционален клас сърдечна недостатъчност 2-3 и левокамерна фракция на изтласкване <35% били подложени на нуклеарно изследване с 123I-mIBG. Количественото измерване на сърдечния ъптейк на радионуклида било изразено чрез отношението му между сърцето и медиастинума - H/M. За гранична стойност (cut-off) било избрано отношението 1.6. Стойности на ъптейка над тази стойност били определени като висок ъптейк, а по-ниските стойности - като малък ъптейк.

Двугодишната честота на инциденти била 15% при пациентите с H/M отношение >1.6 срещу 37% от лицата с H/M<1.6