Пиша ви, защото не знам как да се справя с безхаберието на личните лекари . Не зная какви задължения имат към трайно болните инвалиди, живущи в селата. Моите родители имат нещастието да обитават едно такова село, отстоящо само на 45км. от "милата ни европейска столица".

Става дума за с.Горни Окол. Личният лекар разбира се не е посещавал селцето дори като турист. Не знам как стоят нещата, но ми се струва, че трябва поне веднъж в седмицата да навести подопечните си поне за кураж.

Уверявам ви, тези клети души не са толкова много и за разлика от леко поразглезените столичани, тук просто няма постоянно живеещи млади хора. Навестяват ги само децата им (ако имат такива). Писна ми от вечните преструктурирания и оправдания за някакви си "здравни реформи".Тези хора, живущи на село, са част от безименното войнство на хората от чиито отдръжки се изучиха не едно и две поколения (в това число и лекарите). Вместо да се измислят тъпи и невъзможни за осъществяване изследвания, не е ли важно лекарите дори по своя инициaтива да посетят болния поне за кураж?

С уважение Никола Георгиев

Коментирайте тук