Нови резултати от голямо популационно проучване подкрепят хипотезата, според която употребата на блокери на калциевите канали, специфично дихидропиридини, може би предпазва от развитие на болест на Паркинсон.

Лекари от University of California и Danish Cancer Society установили, че употребата на дихидропиридинови калциеви блокери, като nifedipine и nimodipine, е свързана с 26% до 30% намаляване на риска от болест на Паркинсон.

Резултатите се базират на данни, според които допаминергичните неврони в substantia nigra, които се засягат при болестта на Паркинсон, имат L-тип калциеви канали, сходни на тези при сърдечномускулните и гладкомускулните клетки. Дихидропиридиновите калциеви блокери преминават кръвно-мозъчната бариера.

Било установено, че само централно действащите L-тип блокери на калциевите канали са свързани със значително намаляване на риска от болест на Паркинсон. Нито периферно действащият amlodipine, нито други класове антихипертензивни препарати имали този ефект.

Авторите смятат, че калциевите канали служат като пейсмейкъри на допаминовите неврони в мозъка но за сметка на големи енергийни разходи за невроните. Блокирането на тези канали може би води до смяна към други пейсмейкъри (напр. натриеви канали), която в крайна сметка има протективен ефект.

Това откритие обаче едва ли ще се внедри в клиничната практика скоро, тъй като подобен тип невропротекция трябва да се използва рано, доста преди загиването на 60% от клетките, когато се появяват първите симптоми на заболяването. Медицината се нуждае от ранен биомаркер, който да се позитивира, когато смърт е настъпила при максимум 30-40% от клетките.

Втори проблем е, че централно действащите блокери на калциевите канали понижават кръвното налягане. Тъй като хипотонията е често състояние при много пациенти с болест на Паркинсон, са необходими допълнителни изследвания и по-добро разгадаване на биологичните механизми на тези препарати преди внедряването им за терапия на заболяването.

Трети проблем е факта, че одобрените калциеви блокери са с паднал патент и имат множество генерични версии, което ще демотивира големите фармацевтични компании да спонсорират клинични проучвания по тази индикация.