Инициирането на хепарин в спешното отделение, а не след хоспитализацията, може да подобри преживяемостта на пациенти с остър белодробен емболизъм, сочи проучване на Mayo Clinic.

В последното се докладва 1.4% вътреболнична смъртност при пациентите, антикоагулирани още в спешното отделение. За сравнение - смъртността била цели 6.7% при пациентите, третирани с антикоагуланатна терапия след хоспитализацията.

В проучването се описват клиничните резултати на 400 последователни пациенти, приети в спешно отделение по повод остър белодробен емболизъм. Диагнозата била поставена средно за 2.4 часа след пристигането на пациента.

79% били третирани с хепарин още в спешното отделение, вкл. 20 пациенти, които диагнозата БЕ все още не била поставена. Средният интервал между приема в спешно отделение до достигане на терапевтично активирано парциално тромбопластиново време (aPPT) бил 10.8 часа, а 85.8% постигнали терапевтичната цел в рамките на 24 часа след пристигането си.

Вътреболничната и 30-дневната смъртност били 3.0 и 7.7%. При пациентите, подложени на ранна антикоагулация, била отчетена по-ниска 30-дневна смъртност в сравнение с пациентите, лекувани с хепарин след хоспитализацията - 4.4% срещу 15.3%.