Тиазолидиндионите (ТЗД) са свързани с повишен риск от фрактури на крайниците при жени над 65-годишна възраст, сочи ретроспективно кохортно проучване, публикувано във февруарския брой на Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism.

Използвани главно при диабетици, тиазолидиндионите са агонисти на рецептор гама за активатора на пероксизомния пролифератор (PPAR-gamma), който представлява нуклеарен транскрипционен фактор. PPAR-gamma се експресира в мастните клетки, където активацията му от ТЗД подобрява инсулиновата чувствителност.

Освен в мастните клетки, PPAR-gamma се експресира и в остеобласти, остеокласти и стромални клетки на костния мозък. Именно активацията им от ТЗД допринася до загуба на костна маса, сочи новото проучване.

Лекари от Henry Ford Hospital в Детройт анализирали медицинските картони на 19070 пациенти с диабет (50% жени, средна възраст 58 години). При всички пациенти била документирана употреба на орален антидиабетичен препарат, при 4511 от които - на ТЗД.

95 пациенти в ТЗД групата и 382 нелекувани с ТЗД развили фрактура. Употребата на ТЗД била свързана с 34% повишение на риска от фрактура при отчитане на социодемографски фактори, употреба на други медикаменти, нива на гликиран хемоглобин (HbA1c) и съпътстващи заболявания.

След отчитане само на пол и възраст, било установено, че при жените над 65-годишна възраст съществува значително повишен риск (1.72) от фрактури, свързан с употребата на ТЗД . Рискът бил по-висок след първата година от терапията. Последващ анализ установил, че този риск се отнася главно за фрактури на горните крайници и дисталните части на долните, но не и за такива на бедрената кост и гръбнака.