Диагнозата и лечението на червеното око в първичната медицинска помощ са разгледани в януарския брой на American Family Physician.Отделянето на секрет, наличието на зачервяване, болка, фотофобия, сърбеж и зрителни промени са характерните признаци и симптоми на червеното око.

Червеното око е кардинален признак за очно възпаление. Състоянието е най-често доброкачествено и може да бъде лекувано от семейните лекари, обясняват авторите на обзора. Конюнктивитът е най-честата причина за червено око.

Вирусният и бактериалният конюнктивит обикновено са самоограничаващи се и рядко водят до сериозни усложнения. Повечето пациенти с конюнктивит обикновено биват лекувани с широкоспектърни антибиотици, тъй като към днешна дата няма специфичен диагностичен тест, който може да различи вирусен от бактериален конюнктивит. Конюнктивит може да се получи и при алергии и излагането на дразнещи вещества.

Други чести причини за червено око: блефарит, корнеална абразия, чуждо тяло, субконюнктивален кръвоизлив, кератит, ирит, химическо изгаряне, склерит.

Внимателното снемане на анамнеза и очен статус са изключително важни за поставянето на правилна диагноза. Трябва да се попита пациента за продължителността на симптомите, силата на болката, дали е употребявал контактни лещи, за история за алергии или системно заболяване. Важно е да се установи дали симптомите са уни- или билатерални, какво количество е отделящият се секрет, има ли промени в зрителната острота, има ли фотофобия. Не трябва да се забравя да се пита за проведени минали терапии и какъв е бил техният ефект.

Очното изследване трябва да включва: оглед на клепачи, лакримален сак, размер на зеница и отговор към светлина, корнеално въвличане, локализация и вид на хиперемията, зрителна острота, наличие или липса на въвличане на преорикуларните лимфни възли.

При вирусния конюнктивит зрението, размерът на зениците и тяхната реакция към светлина обикновено са нормалните. Находките могат да включват дифузна конюнктивална инекция (зачервяване), преорикуларна лимфаденопатия и лимфоиден фоликул по долната повърхност на клепачите. Болката често е лека или отсъства, но може да се наблюдава чувство на песъчинка, съпроводено с лек сърбеж и отделянето на воднист или серозен секрет. Фотофобията е рядка; ако има, тя е е често първоначално унилатерална, като в рамките на 1-2 дни става билатерална. По-тежките случаи могат да бъдат усложнени от субепителни корнеални опацитати и псевдомембрани. Аденовирусите са най-честите причинители на вирусен конюнктивит. Други вируси, свързани с развитието на това състояние са: enterovirus, coxsackievirus, varicella zoster virus, Epstein-Barr virus, herpes simplex virus, influenza.

Herpes zoster ophthalmicus се проявява с везикуларен обрив, кератит и увеит. Обривът и конюнктивитът обикновено предхождат болката, след което се последват от периокуларни везикули.

Острият и хроничен бактериален конюнктивит са свързани с оток на клепачите, конюнктивална инекция, лека до умерена болка с чувство за чуждо тяло и отделяне на оскъдно до умерено количество пурулентен секрет. Зрителната острота обикновено е запазена; зеничните реакции са нормални, няма засягане на роговицата. Предиктивен фактор е наличието на мукопурулентни секрети и залепване на клепачите при ставане от сън. Staphylococcus aureus е най-честият патоген при възрастни, а Streptococcus pneumoniae и Haemophilus influenzae - при деца.

Подлежащата причина определя и подходящото лечение. При първичната медицинска помощ основна цел е да се отдиференцират спешните случаи, които трябва да бъдат препратени към офталмолог. Някои състояние, които налагат това са: тежка болка, рефрактерна на топикални анестетици, нужда от топикални стероиди, загуба на зрение, изобилен пурулентен секрет, роговично въвличане, травматично увреждане, скорошна очна операция, нарушения в зеницата, херпесна инфекция, рекурентни очни инфекции.

Специфични клинични препоръки:

1. Поддържането на добра лична хигиена е от ключово значение за ограничаване на предаването на острите вирусни конюнктивити

2. При остър бактериален конюнктивит може да се използва всеки очен антибиотик поради сходната честота на излекуване

3. За лечение на лек алергичен конюнктивит може да се използва OTC антихистаминов/вазоконстрикторен агент или по-ефективен топикален антихистаминов H1-рецепторен антагонист от второ поколение

4. При умерено сухо око, подходящите терапевтични подходи включват: топикални кортикостероиди, топикален циклоспорин, системно прилагане на омега-3-мастни киселини

5. Оралният тетрациклин или доксициклин може да е ефективен при пациенти с хроничен блефарит, при които оплакванията не отминават след подобряване на очната хигиена и употреба на други топикални антибиотици.

Препращане към офталмолог се налага, ако симптомите не отминават след 10-я ден, при наличие на корнеално въвличане. Терапия с топикални кортикостероиди се прилага само под стриктното наблюдение на офталмолог.