Инхибиторите на протонната помпа (PPI) могат да намалят риска от високостепенна дисплазия и неоплазия при пациенти с Баретов хранопровод, сочи ново ретроспективно проучване. От друга страна, пациентите, приемащи нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), имат само незначима редукция на този риск, а статините нямат никакъв ефект, сочи още проучването, проведено от американски лекари в Хюстън.

Пациентите с Баретов хранопровод имат 30 - 125 пъти повишен риск от аденокарцином на хранопровода в сравнени с общото население, отбелязват авторите в Clinical Gastroenterology and Hepatology. Според тях,намаляването на киселинността с цел ограничаване на езофагеалното възпаление би могло да предотврати неоплазията, най-вече имайки предвид установената връзка между хроничното възпаление и канцерогенезата. Това означава, че PPI и НСПВС биха могли да бъдат протективни. Според други проучвания, статините пък инхибират пролиферацията и индуцират апоптоза в езофагеалните карциномни клетки.

Въпреки тези резултати, данните относно ефективността на различни препарати е оскъдна. Затова авторите изследвали 344 пациенти, диагностицирани с Баретов хранопровод между 1982 и 2004 г. Средното проследяване било 7.6 години. По време на този период 33 пациенти развили високостепенна дисплазия или еозфагеален аденокарцином.

67.2% от участниците били подложени на терапия с PPI (средна продължителност 5.1 години); 51% били третирани с НСПВС или аспирин (3.6 години), а 25.3% - със статин (2.8 години).

След отчитане на различни фактори било установено, че пациентите, приемащи PPI, имат 61% понижен риск от високостепенна дисплазия или езофагеален аденокарцином. При пациентите, лекуващи се с НСПВС, това намаление било с 44%. Не била отчетена връзка между посочения риск и приема на статини.