Ранният отговор на пациентите с шизофрения на антипсихотичната терапия до голяма степен определя изхода от лечението със съответния препарат, сочи ново проучване. Това означава, че внедряването на превключваща стратегия, базирана на първоначалния отговор, би довела до по-голямо клинично подобрение, отколкото придържането към медикамент, който няма оптимален ефект.

Авторите докладват, че отговорът на пациентите с шизофрения към антипсихотичните препарати се наблюдава много по-рано, отколкото се е смятало досега. Резултатите се базират на 12-седмично рандомизирано, двойно-сляпо проучване, включващо 628 лица над 18 години с шизофрения или шизоафективно нарушение.

Всички пациенти започнали терапия с risperidone (2 до 6 мг/ден) за период от 2 седмици. Ранният отговор бил дефиниран като подобрение от поне 20% по Positive and Negative Syndrome Scale (PANSS).

522 пациенти приключили първоначалната 2-седмична фаза, а 516 - цялото 12-седмично проучване (138 ранни респондери и 378 ранни нереспондери). Ранните респондери продължили терапията с risperidone през следващите 10 седмици, а ранните нереспондери били рандомизирани на risperidone или olanzapine (10 до 20 мг/ден) за период от 10 седмици.

Като отговор на 12-та седмици било дефинирано подобрението от поне 30% по PANSS.

Пациентите с ранен отговор към risperidone и продължили приема му през целия 12-седмичен период имали значително по-голямо намаление на PANSS оценката в сравнение с нереспондерите, рандомизирани на продължаване на терапията с risperidone.

Смяната на risperidone с olanzapine на седмица 2 довела до малко но значително намаляване на PANSS оценката на седмица 12, както и до подобрение на депресивните симптоми.

Ранните нереспондери, рандомизирани на olanzapine, имали значително по-изразено покачване на триглицеридите, значително по-голямо намаляване на пролактина и значително по-рядка свързана с лечението дискинезия.