Алергичният ринит представлява възпаление на назалните мембрани и се характеризира със симптомен комплекс, включващ комбинации от следните симптоми: кихане, назална конгестия, сърбеж и ринорея. Очите, ушите, синусите и гърлото също могат да бъдат засегнати.

Алергичният ринит е най-честият ринит, засягайки 20% от населението. Заболяването не е животозастрашаващо, но може да доведе до усложнения, които значително да влошат качеството на живот на пациента.

Причини
1. Сезонен ринит
а) полени
б) домашен прах

2) Целогодишен ринит
а) кърлежи в домашния прах - Dermatophagoides farinae и Dermatophagoides pteronyssinus
б) домашни животни
в) хлебарки
г) гризачи

3) Спорадичен алергичен ринит: интермитентно излагане на алерген  жиовтни, прах и д.р

4) Окупационен алергичен ринит - излагане на алергени на работното място; може да бъде спорадичен, сезонен или целогодишен.
а) хора, работещи с животни (ветеринари, фермери)
б) работещи на открито
в) работещи с дървесина, латекс, киселинни анхидриди, лепила, psyllium

Патофизиология
Алергичният ринит включва възпаление на мукозните мембрани на носа, очите, Евстахиевите тръби, средното ухо, синусите, фаринкса. Носът е засегнат при всички пациенти, а останалите органи - при някои индивиди.

- Касае се за IgE-медииран отговор към външен протеин
- Предразположението към алергичен ринит има генетична компонента
- IgE медиираната дегранулация на мастоцити и базофили води до бързото отделяне на медиатори: хистамин, триптаза, химаза, кинини и хепарин; синтезиране на левкотриени и простагландин D2 (ранна фаза)
- повишаване на секрецията на лигавичните жлези
- повишаване на пермеабилитета на кръвоносните съдове
- вазодилатация -> конгестия
- стимулация на сензорните нерви -> кихане и сърбеж
- 4-8 часа след първоначалната фаза - привличане на други възпалителни клетки в лигавицата - неутрофили, еозинофили, лимфоцити и макрофаги -> хронично възпаление (късна фаза)
- системни ефекти: умора, сънливост и неразположение - допринасят за пониженото качество на живот

Симптоми
Алергичният ринит най-често се проявява в детството, юношеството и третото десетилетие (средна възраст 8-11 години). В 80% от случаите алергичен ринит се развива до 20-годишна възраст. Превалентността на алергичния ринит при деца е около 40%, след което намалява с възрастта.

- кихане
- сърбеж (нос, очи, уши, небце)
- ринорея, постназално течение
- конгестия
- аносмия
- главоболие
- зачервяване на конюнктивата
- подуване на клепачите
- умора
- общо неразположение

Диагноза

1) Алергични тестове - за специфични алергени
а) кожни
б) In vitro (RAST)

2) Тотален серумен IgE - ниска специфичност и чувствителност за алергичен ринит

3) Еозинофили - неспецифични и нискочувствителни; в комбинация с повишени IgE - подкрепят диагнозата алергичен ринит

4) Образни изследвания - спомагателна функция - изследване на структурни абнормалности, детекция на усложнения и коморбитни състояния (синузит или аденоидна хипертрофия)

5) Назална цитология

6) Риноскопия

7) Назална провокация (с алерген) - предимно научна стойност

Лечение
Лечението на алергичния ринит има три основни аспекта: ограничаване на проблемния антиген (1), фармакологична терапия (2) и имунотерапия (3).

Медикаментозната терапия включва:
а) антихистаминови препарати от второ поколение (неседиращи антихистамини) - компетитивни антагонисти на H1 рецепторите в кръвоносните съдове, гастроинтестиналния и респираторния тракт

- не облекчават значително назалната конгестия, затове се комбинират с деконгестант

- представители: cetirizine, levocetirizine, desloratadine, fexofenadine, loratadine
- антихистамините от първо поколение имат редица странични ефекти (седация, антихолинергични ефекти)

б) инхибитори на левкотриеновите рецептори - алтернатива на оралните антихистамини

- представители: montelukast

в) деконгестанти - стимулират вазоконстрикцията директно, активирайки алфа-адренергични рецептори в респираторната мукоза. Псевдоефедринът води до лека бронхиална релаксация и не е ефективен при астма; повишава сърдечната честота и контрактилитет, стимулирайки бета1-адренергични рецептори; използва се самостоятелно или в комбинация с антихистамини за лечение на назалната конгестия

г) назални кортикостероиди - силно ефективни при лечението на алергичен ринит; облекчават четирите основни симптома на ринита (кихане, сърбеж, ринорея, конгестия). Ефективни са като монотерапия, въпреки че не подобряват значително очните симптоми. Проучвания сочат, че назалните стероиди са по-ефективни от монотерапия с cromolyn или антихистамини. Назалните кортикостероиди не са свързани със значителни системни странични реакции

- представители: mometasone, beclomethasone, budesonide, fluticasone, ciclesonide

д) интраназални хистамини - алтернатива на оралните антихистамини; имат ефект върху назалната конгестия

-представители: azelastine, olopatadine

е) интраназални кромолини - стабилизират мастоцитите; нямат директен противовъзпалителен и антихистаминов ефект; ефективни за профилактика;

-представители: cromolyn sodium

ж) интраназални антихолинергични агенти: намаляват ринореята при пациенти с алергичен или вазомоторен ринит.

-представители: ipratropium bromide

Имунотерапия - десенсибилизация - успеваемост 80-90% при някои алергии.