Патологичните комарджии могат успешно да бъдат лекувани с препарати, които често се използват при наркомании. Тези медикаменти понижават нуждата от хазарт и повишават инхибиторния контрол. Проучване, представено на 48-та годишна среща на Американското дружество по Невропсихофармакология, описва влиянието на тези препарати върху хазартното привикване.

Учени от University of Minnesota установили, че комарджиите с непреодолима нужда от хазарт се повлияват по-добре от опиоидни антагонисти и N-метил-D-аспартат глутамат рецепторни антагонисти, докато лицата с нарушен инхибиторен контрол - от инхибитори на ензима катехол-О-метилтрансфераза (COMT).

Ефективността на различни препарати при лечението на патологично хазартно влечение подкрепя хипотезата, според която манипулирането на специфични биологични връзки може да намали симптомите на адиктивните поведенчески нарушения, смятат авторите.

Патологичното хазартно поведение засяга приблизително 1-2% от населението и представлява сериозен социален проблем, причина за конфликти в множество семейства. То си има невропатофизиологична основа, а именно - повишена активност на мезокортиколимбичната допаминова система и понижена активност на коровите инхибиторни процеси. Този дисбаланс най-вероятно води до проблеми в импулсния контрол.

Възникването и поддържането на мотивирани поведенчески действия са свързани с допаминово освобождаване в nucleus accumbens, като се смята, че опиоидните антагонисти повлияват тази невротрансмисия, намалявайки непреодолимата нужда и удоволствие от хазарт.

Предишни проучвания сочат, че глутаматните нива в nucleus accumbens медиират патологичното хазартно поведение, като глутаматергичните агенти могат да се използват за блокиране на компулсивните поведения и силната нужда от хазарт.

Относно инхибиторния контрол - екстрацелуларните нива на допамин се регулират главно от COMT във фронталната кора. Кортикалната инхибиция най-вероятно е базата на потискане на мотивираното поведение.

В настоящото проучване били включени 266 пациенти с диагностицирани с патологично увлечение към хазарт (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders). Пациентите били разделени на две групи - лица, подтиквани от непреодолима нужда, която не се поддава на контрол, и лица с нарушена инхибиция на импулсивните поведенчески действия.

Било установено, че лицата от първата група се повлияват най-добре от naltrexone и memantine, докато пациентите от втората група реагират на tolcapone.

Значението на това проучване е голямо. Лекарят трябва внимателно да следи какво му говори пациентът. Ако например става въпрос за силна, непреодолима нужда, медицината разполага с медикаменти, които могат да намалят тази нужда; ако пациентът описва трудност в контрола на своето поведение (независимо от наличието или отсъствието на силна нужда), то състоянието може да бъде овладяно с COMT инхибитор.