Пациентите с появили се изведнъж мътнини и светкавици, както и тези с документирано задно отлепване на стъкловидното тяло и внезапно настъпила промяна на зрението, трябва да бъдат внимателно изследвани за ретинално разкъсване и отлепване. Клиничен обзор, публикуван в Journal of the American Medical Association, описва тристъпален подход за изследване на такива пациенти.

Целта на обзора са:
- описание на патофизиологията и клиничните прояви на задното отлепване на стъкловидното тяло, ретиналното разкъсване и отлепване.
- да осигури подход за изследване на пациенти с внезапно появили се мътнини (т.нар floaters) и светкавици.
- да предостави evidence-based обзор на специфичните клинични характеристики с цел идентифициране на пациентите с повишен риск от ретинално разкъсване и отлепване
- да осигури подход за триажирането на пациентите с мътнини и/или светкавици

Тристъпалната процедура за изследване на пациента включва:

Стъпка 1. Снемане на анамнеза (зрителни симптоми) и идентифициране на евентуални неочни причини. Зрителната аура при класическата мигрена е най-честото състояние, клинично имитиращо задното витреално отлепване. Зрителните симптоми при мигрена включват неясни назъбени линии и цветове бинокуларно, заграждащи централна област на загуба на зрително поле.

За разлика от ретиналните причини за светкавици, мигренозните нарушения са билатерални, включват перцепция за цветна светлина, отминават с появата на главоболие. При ацефалалгична мигрена зрителната аура може да се прояви без главоболие. Повечето пациенти с ацефалалгична или класическа мигрена имат история за мигрена, нормална или непроменена зрителна острота и нормална окуларна находка. Уврежданията на тилния лоб на мозъка рядко могат да се проявят с мигреноподобни симптоми - главоболие и/или зрителни симптоми.

Стъпка 2. Очен преглед - измерване на коригираната зрителна острота на всяко око отделно (с таблица на Snellen). При пациентите с ретинално разкъсване или отлепване зрителната острота в засегнатото око може да е намалена.

Конфронтационният тест за измерване на зрителното поле също е изключително важен. Отлепената нефункционираща ретина може да предизвика монокуларен дефект в зрителното поле. Тестът се извършва по следния начин: пациентът закрива едното си око и застава лице в лица с екзаминатора (на около 1 ръка разстояние). След това се сравняват зрителните полета на пациента и екзаминатора. Зениците също трябва да бъдат изследвани.

Биомикроскопията със stilt-лампа може да установи пигмент в стъкловидното тяло ("тютюнев прах") или хеморагия. Директната офталмоскопия след дилатация на зениците също може да даде полезна информация. Единствената абсолютна контраиндикация за използването на мидриатици е алергията. За индуциране на мидриаза се използват 1 капка tropicamide, 1.0% (максимален ефект в рамките на 25 минути; продължителност 3-6 часа), phenylephrine, 2.5% (максимален ефект след 20 минути, продължителност 3 часа). Измерване на вътреочното налягане не е наложително.

Стъпка 3. Идентифициране на окуларните причини и оценка на риска от ретинално разкъсване и отлепване. Причините, различни от задното витреално отлепване, са изключително редки или лесно отличими от анамнезата. Болката и фоточувствителността могат да бъдат знак за заден увеит или друго рядко възпалително състояние. При пациенти с тежка диабетна ретинопатия рязката поява на хиляди мътнини и монокуларна зрителна загуба, най-вероятната диагноза е витреална хеморагия (задно витреално отлепване с ретинално разкъсване не може да бъде изключено).