Представяме ви накратко акцентите от годишната среща на Американското дружество по хематология, която ще се проведе в Ню Орлеанс (САЩ) от 5 до 8 декември. Председателите на срещата отчитат невиждан интерес, който има логично обяснение - представянето на интересни проучвания относно лечението на неходжкиковните лимфоми, мултипления миелом, левкемиите и тромбоцитните нарушения.

Прогрес в лечението на лимфомите

Тук безсъмнено най-голямо внимание ще привлекат най-новите данни относно bendamustine. Резултатите от фаза 3 проучване сочат, че комбинацията на bendamustine с rituximab като терапия от първа линия при пациенти с напреднали фоликуларни, индолентни и мантелноклетъчни лимфоми превъзхожда стандартната терапия - rituximab + CHOP (cyclophosphamide, doxorubicin, vincristine [Oncovin] и prednisolone).

Bendamustine е стар препарат, използван преди повече от 30 години в Германия. Миналата година той бе одобрен от FDA под търговското име Treanda за лечение на хронична лимфоцитна левкемия. Новото проучване се фокусира върху терапията от първа линия с bendamustine при B-клетъчен неходжкинов лимфом, като резултатите сочат подобрена преживяемост без прогресия и поносимост.

Анализ на German Hodgkin Study Group сочи, че комбинираните химиотерапия с ABVD (doxorubicin [Adriamycin], bleomycin, vinblastine, dacarbazine) и лъчетерапия в доза 20 Gy свързана води до най-добри резултати при пациенти с ранен лимфом на Ходжкин.

На срещата ще бъдат представени последните новости на имунотерапията на лимфомите с моноклонални антитела. Стандартната терапия в този аспект е анти-CD20 моноклоналното антитяло rituximab. Нов агент със сходен механизъм на действие (също анти-CD20 моноклонално антитяло) e ofatumumab (GlaxoSmithKline). Препаратът бе наскоро одобрен за употреба при релапсирала рефрактерна хронична лимфоцитна левкемия.

Нови терапевтични подходи при мултиплен миелом

Италиански екип предлага нов първоначален терапевтичен подход при възрастни пациенти с миелом. Екипът използвал 4-лекарствена комбинация, включваща bortezomib (Velcade, Millennium Pharmaceuticals), melphalan, prednisone и thalidomide (VMPT) и сравнил ефективността спрямо тройната комбинация bortezomib, melphalan и prednisone (VMP).

Нов интересен продукт на хоризонта е pomalidomide - имуномодулаторен агент с активност при мултиплен миелом. Данни от малко проучване сочат, че препаратът е ефективен и добре толериран при пациенти с мултиплен миелом, рефрактерни на lenalidomide.

Постижения и при левкемиите

Две заключения на проучване върху детската остра лимфобластна левкемия могат да променят клиничната практика. Според първото, индивидуализирането на дозата asparaginase на базата на фармаконитечни измервания води до по-добри резултати отколкото при режими с фиксирани дози, а второто гласи, че dexamethasone, добавен към asparaginase, e по-ефективен от prednisone.

Няколко нови агента с активност срещу FLT3 мутации будят интерес при лечението на остра миелоидна левкемия. FLT3 мутации се наблюдават при около 1/3 от пациентите с ОМЛ и са свързани с лоша прогноза. Един от тези агенти е lestaurtinib (Cephalon) - киназен инхибитор с активност срещу FLT3. Резултатите от проучването с lestaurtinib са отрицателни, но тук според авторите му идва въпросът: "Дали терапевтичният подход е грешен или се касае за проблем със специфичния агент в специфичната доза?"

Сходен агент е midostaurin (Novartis), който в момента във фаза 3 проучване. Резултатите от фаза 2b сочат, че този продукт, в комбинация с химиотерапия, е достатъчно ефективен.

AC220 (Ambit Biosciences) се описва като FLT3-рецептор тирозинкиназен инхибитор от второ поколение. Данните сочат, че агентът може би е потентен.

Друго проучване пък сочи, че imatinib (Gleevec, Novartis) не води до излекуване на повечето пациенти с хронична миелоидна левкемия. Данните от Stop Imatinib (STIM) сочат, че сред пациентите, постигнали молекулярен отговор при употребата на препарата, 60% от спрелите го релапсират в рамките на 6 месеца.

Дългосрочни данни от проучването IRIS сочат пък, че след 8 години 45% от пациентите не приемат imatinib поради различни причини - странични ефекти, незадоволителен терапевтичен ефект, смяна с друг препарат, смърт.

Като резултат, вниманието е съсредоточено към nilotinib (Tasigna, Novartis) и dasatinib (Sprycel, Bristol-Myers Squibb). И двата агента са одобрени като терапия от втора линия при хронична миелоидна левкемия, но в момента се проучват като терапия от първа линия.

Нови данни от проучването ENESTnd с nilotinib като терапия от първа линия сочат, че пълен цитогенен отговор на първата година е постигнат от 78% от пациентите, приемащи nilotinib, срещу 65% при третираните с imatinib.

Нов антикоагулант може да замени по-старите агенти

Данни относно нов антикоагулант може би ще променят клиничната практика. Проучване с dabigatran (Pradaxa, Boehringer Ingelheim) сочи, че новият агент има сходна на warfarin безопасност и ефективност, но за разлика от warfarin, dabigatran не изисква редовно мониториране.

Прогрес при тромбоцитните заболявания

Въвеждането на два нови агента romiplostim (Nplate, Amgen) и eltrombopag (Revolade, GlaxoSmithKline) доведе до подобряване на терапията на хроничната имунна тромбоцитопения. Дългосрочни данни относно тези два препарата ще бъдат представени. Резултатите са положителни и не сочат проблеми с безопасността.

Ще бъден представен модел на есенциалната тромбоцитопения в мишки. Пациентите с есенциална тромбоцитопения имат повишен риск от тромбоза поради дисфункция на тромбоцитите. Настоящият модел би могъл да спомогне за изясняване на патогенетичния механизъм и евентуално за разработка на бъдещи терапевтични подходи.