Ползите от шоковълновата литотрипсия при лечението на бъбречни камъни надвишават потенциалните рискове, сочи консенсусно становище, публикувано от Американската урологична асоциация в края на ноември.
Консенсусът предоставя експертно мнение относно безопасността на шоковълновата литотрипсия (ШВЛ), значението на дългосрочните странични ефекти и баланса между ползите и рисковете, свързани с тази терапевтична модалност.
Въведена през 1984 в САЩ, ШВЛ се използва широко за лечение на ренални конкременти, особено когато не са възможни други подходи. Методът е неинвазивен, ефективен при повечето камъни в горните уринарни отдели и добре толериран. В някои случаи, обаче, може да се наложи повтаряне на процедурата.
Индикациите на ШВЛ включват: повечето неусложнени камъни в горния уринарен тракт. С изключение по време на бременност, ШВЛ е подходяща терапия при уретерни камъни и при ниско- и средноразположени уретерни камъни при жени в детеродна възраст.
Шоковите вълни могат да причинят тъканно увреждане, водещо до дългосрочни странични ефекти. Усложненията, които могат да се наблюдават, са скарификация и дългосрочна загуба на бъбречна тъкан; увреждането на бъбречните вени може да доведе до паренхимно кървене и леки до тежки подкапсуларни хематоми (с риск, удвояващ се с всеки 10 години възраст).
Въпреки че ШВЛ е свързана с развитието на захарен диабет и хипертония, някои пациенти с ренални конкременти така или иначе имат повишен риск преди започването на терапия с ШВЛ. Консенсусът все пак предупреждава клиницистите да отделят допълнително внимание при пациенти, третирани с ШВЛ.
Въпреки че най-вероятно има някаква граница, след която се наблюдава ШВЛ увреждане, шоковълновата доза, която може да бъде упражнена върху пациента без предизвикване на травма, все още не е известна. Наличието на някаква степен остра бъбречна травма при повечето пациенти, лекувани с типични дози ШВ, е приемливо.
Не е установено дали уврежданията след единичен курс могат да бъдат дълготрайни. Някои определящи фактори може би включват: ШВ доза, сила и последователност; някои специфични патофизиологични фактори може би допринасят за по-голяма уязвимост към увреждане.
Рисковите фактори за острите ШВЛ увреждания може би не са същите при хроничните ефекти. Скорошни проучвания с експериментални животни сочат, че бъбречното увреждане е предотвратимо чрез забавяне на ШВ честота или чрез използването на протективен претерапевтичен протокол. Всичко това означава, че при подходящи условия литотрипсията може да бъде безопасна и ефективна.
Препоръчват се кратки 3-4-минутни паузи след започването ШВЛ терапия; забавяне на ШВ честота от 120 ШВ на 60/минута. Скорошни изследвания сочат, че по-ниската честота е свързана с понижен риск от ренално увреждане. Въпреки лекото увеличаване на терапевтичното време, клинични данни сочат по-добра честота на успех при фрагментиране на камъните и по-ниска честота на бъбречно увреждане.
