Бъбречната недостатъчност намалява специфичността на D-димерния тест за белодробен емболизъм, докладват холандски клиницисти. Въпреки това тестът си остава полезен, тъй като КАТ не винаги бива прилаган поради различни причини.

Д-р Хюсман и колеги анализирали бъбречната функция на 352 пациенти, тествани с D-димер по повод подозиран белодробен емболизъм (БЕ). Всички имали ниска оценка за вероятност.

107 имали нормална бъбречна функция (ГФ>89 мл/мин); 206 - лека бъбречна недостатъчност (ГФ между 60 и 89 мл/мин) и 39 - умерена бъбречна недостатъчност (ГФ между 30 и 59 мл/мин).

При трите групи с намаляваща ГФ било наблюдавано покачване в концентрациите на D-димер. Нивата на последния били нормални (и следователно БЕ бил изключен) при 58% от пациентите с нормална бъбречна функция, 54% с леко бъбречно увреждане и 28% от тези с умерено.

Нито един от пациентите с нормален D-димерен тест не бил диагностициран с венозен тромбемболизъм в последващите три месеца.

Въпреки намалената специфичност на конкретния тест при намалена бъбречна функция, КАТ и свързаната с нея контраст-индуцирана нефропатия могат да бъдат избегнати при 1/3 от пациентите със заподозрян БЕ и намален ренален клирънс, обобщават авторите.