Страничните ефекти, свързани с хроничната глюкокортикоидна терапия при пациенти с инфламаторни заболявания, са сравнително чести дори и при ниски до умерени дози, сочи мета-анализ, публикуван в Annals of the Rheumatic Diseases.

Мета-анализът включвал 28 проучвания, включващи 2382 пациенти с ревматоиден артрит, полимиалгия ревматика(PMR) и IBD. Всички пациенти били третирани с ниски (0 до 7.5 мг преднизолонов еквивалент на ден) или средни дози (>7.5 до 30 мг) глюкокортикоиди.

Средните дози били 7.5 мг при РА групата, 8.6 мг в PMR и 13.9 мг при IBD групите.

Сред пациентите с РА и PMR честотата на странични ефекти на 100 пациентски години била 43 и 80 - значително по-ниска от тази при IBD групата. Нежеланите ефекти при РА пациентите били главно психологични и поведенчески нарушения, следвани от дерматологични и сърдечносъдови ефекти. PMR била свързана с гастроинтестинални, ендокринни, метаболитни и сърдечносъдови ефекти. Пациентите с IBD докладвали най-често за гастроинтестинални и неврологични проблеми.

Честотата на странични ефекти била силно повлияна от вида на заболяването, прдължителността на проучването, приема на други медикаменти и честотата на документиране на нежелани ефекти. При повечето проучвания за ефикасност нежеланите инциденти не са били систематично документирани, отбелязват авторите.

Съотношението полза-риск на глюкокортикоидите е важен проблем, който трябва да бъде обхванат от бъдещи проучвания. Изясняването му би спомогнало за създаването на нови цели при разработката на лекарства - например селективни глюкокортикоидни рецепторни агонисти, обобщават авторите.