При пациенти със затлъстяване и метаболитен синдром, натрупването на мастна тъкан в различни телесни райони, вкл. около сърцето, в черния дроб и около аортата, е директно свързано с понижена сърдечна функция. Нещо повече - индексът на телесна маса не е надежден предиктор за количеството мазнина в и около тези органи.

Това сочи изследване, публикувано в ноемврийския брой на Obesity. Лекари от Boston University School of Medicine изследвали 28 лица с метаболитен синдром, но без атеросклероза (среден ИТМ 36.7) и 18 здрави контролни участници (среден ИТМ 22.9).

Участниците били подложени на ЯМР и протон МР-спектроскопия с цел установяване на липидните обеми в перикардиалната и периаортната области, сърдечната функция, аортния къмплайънс (разтегливост), интрахепаталното съдържание на липиди. Били назначени и кръвни проби за измерване на глюкоза, инсулин, липопротеини и свободни мастни киселини.

Пациентите със затлъстяване имали повишени перикардиални, периаортни и интрахепатални липидни обеми в сравнение с контролите. Ектопичните липидни отлагания били силно и позитивно свързани помежду си но не и с индекса на телесна маса.

Перикардиалните и периаортни липиди били негативно свързани с нивата на HDL-холестерол и позитивно - с нивата на свободни мастни киселини. Силна връзка била наблюдавана и между интрахепаталните липиди и инсулиновата резистентност и нива на триглицериди.

Перикардиалното липидно отлагане било свързано с намален сърдечен дебит и ударен обем, но не и с фракцията на изтласкаване. Не била отчетена връзка и между ектопичните отлагания на липиди и аортния къмплайънс.

Резултатите сочат, че отлагането на мазнини около и в органите може да повлияе тяхната функция и че лицата със затлъстяване и сходен индекс на телесна маса всъщност може да имат различно отлагане на липидите под ЯМР.