Бъбречната функция на инфектираните с HIV пациенти продължава да се влошава въпреки иначе успешната антиретровирусна терапия (HAART), сочи доклад, публикуван в AIDS.

До 30% от HIV-позитивните лица развиват бъбречно заболяване, дефинирано чрез протеинурия, като данните за подлежащия патогенетичен механизъм са оскъдни. Целта на настоящото проучване била да се идентифицират рисковите фактори, свързани със загубата на бъбречна функция, и да се оцени влиянието на ефективната антиретровирусна терапия върху този риск.

В проучването били включени 615 пациенти. Женският пол, диабетът и хиперлипидемията (но не CD4+ броят и вирусният товар) били значително свързани с влошаване на бъбречната функция. За период от 3.4 години скоростта на гломерулна филтрация при тези пациенти спаднала с 2.6 мл/мин на 1.73 м2 за година.

В отделен анализ авторите сравнили 45 нелекувани, но контролиращи виремията добре, пациенти (HIV RNA < 500 копия/мл без терапия) и 173 лекувани пациенти (със сходен максимален вирусен товар). Лекуваните пациенти имали загуба на ГФ в значително по-висока степен отколкото нелекуваните контролери, въпреки сходните нива на виремия. Интермитентните епизоди на доловима виремия сред HAART пациентите били силно свързани със загуба на ГФ.

Най-общо, резултатите сочат, че антиретровирусната терапия е полезна за бъбречната функция, но за пълното спиране на намаляването й е необходим напълно супресиращ виремията режим.