Лечението на анемията не намалява риска от сърдечносъдови и бъбречни инциденти при диабетици с бъбречно засягане 03 ноември 2009
Добре организирано и проведено проучване сочи, че лечението на анемията с darbepoetin alfa (Aranesp) не е по-ефективно от плацебо за намаляването на смъртността, честотата на сърдечна недостатъчност, остър коронарен синдром и нуждата от диализа при пациенти с диабет, анемия и хронична бъбречна недостатъчност.
Darbepoetin alfa бил свързан с повишен риск от инсулт и раково-специфична смърт. Главният автор - д-р Пфефер от Women's Hospital в Бостън, смята, че тези резултати най-вероятно ще променят нагласите на клиницистите относно употребата на darbepoetin.
Редица проучвания сочат, че триадата диабет, ХБН и анемия значително увеличава риска от смърт. Анемията се счита за маркер на повишен риск, тъй като ниският хемоглобин е независим рисков фактор за бъбречни и сърдечносъдови инциденти, особено сред пациентите с диабет.
Настоящото проучване било стартирано през 2004 г., за да се установи дали повишаването на хемоглобина с darbepoetin при пациенти с диабет, анемия и ХБН, неизискваща диализа, би намалило риска от смърт, сърдечносъдовата морбидност и смъртността от терминална бъбречна недостатъчност. Проучването било проведено в 623 центъра в 24 страни.
4038 пациенти били рандомизирани на darbepoetin alfa (n = 2012) или плацебо (n = 2026). Базовите показатели на пациентите били сходни, с изключение на по-голямата честота на сърдечна недостатъчност в анамнезата на пациентите от плацебо групата. Таргетното хемоглобиново ниво било 130 g/l., а спасителна терапия била започване при спадане на Hb под 90 g/l.
Darbepoetin имал значителен ефект върху хемоглобиновото ниво. Средното базово ниво било 104 g/l, след 3-месечна терапия - 125 g/l в активната група и 106 g/dl в плацебо групата.
Въпреки това, коригирането на анемията нямало никакъв ефект върху клиничния резултат. При 31.4% от пациентите в darbepoetin групата били докладвани сърдечносъдови инциденти срещу 29.7% от плацебо пациентите. За бъбречната компонента съотв. проценти били 32.4% срещу 30.5%.
Най-тревожното откритие бил удвоеният риск от инсулт, свързан с употребата на darbepoetin. Сред пациентите с история за малигнено заболяване в анамнезата (но без активно в момента) смъртните случаи, следствие на малигненост, били значително повече.
Главният автор обобщава, че за много пациенти рисковете, свързани с darbepoetin, надделяват над ползите. Експерти смятат, че тези резултати ще доведат до намаляване на употребата на еритропоетин-стимулиращи агенти.