Повечето пациенти с алергия към ваксини могат да бъдат ваксинирани, се посочва в препоръки, публикувани в октомврийския брой на Annals of Allergy, Asthma & Immunology. Според новите препоръки, пациентите със заподозряна алергия към ваксини или компоненти на ваксини трябва да бъдат препратени на алерголог или имунолог, а не просто да не се проведе имунизация, тъй като последното подлага пациентите на повишен риск от инфекциозно заболяване.

Локалкните реакции, реакциите в мястото на инжектиране, констритуционалните симптоми, особено треската, са често явление след ваксинации и не са контраиндикации за бъдещи дози, обяснява д-р John M. Kelso от Scripps Clinic, Сан Диего, Калифорния, САЩ.

Новото ръководство съдържа детайлни и специфични препоръки, които не се съдържат в предишни публикувани обзори. То предоставя практични, базирани на доказателствата насоки към общопрактикуващите лекари, както и към специалистите по алергология и имунология за изследване и третиране на пациенти със заподозряна алергия към ваксини.

От приблизително 235 млн дози ваксини, прилагани годишно в САЩ, само 1 доза на милион предизвиква анафилаксия. Смъртните случаи след ваксинно-индуцирана анафилаксия са изключително редки.

Пациентите със суспектни анафилактични реакции към ваксини трябва да бъдат препратени на алерголог, който да идентифицира алергена, отговорен за IgE-медиираната реакция и да назначи оптимална терапия. Най-често проблематичният алерген се явява помощен компонент на ваксината, а не самият специфичен алерген, необходим за имунизация. Алергогенни могат да бъдат следните компоненти: желатин, яйчен протеин и др.

Желатинът, който се добавя към много ваксини като стабилизатор, има волски или свински произход, което води до значителна кръстосана реактивност. Преди прилагането на желатин-съдържаща ваксина авторите препоръчват търсенето на история за алергия след поглъщането на желатин. Ако пациентът докладва реакции от незабавен тип към латекс, неомицин или тимерозал, тези вещества трябва да бъдат тествани чрез кожен тест преди имунизация с ваксина, съдържаща тези конституенти.

Могат да се проведат следните кожни тестове: прик тест с неразредена ваксина (или разредена при история за животозастрашаващ инцидент). Ако резултатите от прик теста с неразредената ваксина са отрицателно, то може да се приложи интрадермален тест с 0.02 cc ваксина 1:100. С прик тест могат да се изследват следните вещества: яйчен белтък (грипна ваксина, ваксина срещу жълта треска), пилешки протеин (ваксина срещу жълта треска), Saccharomyces cerevisiae (хепатит В и HPV ваксини).

Лицата с история за алергия към яйца или предишна реакция към грипна ваксина биха могли да бъдат ваксинирани с ваксината срещу H1N1 и сезонен грип, но след задължителна консултация с алерголог.

Специфични становища:

1. Леките локални реакции, наличието на треска и други конституционни симптоми след ваксинация са често явление и не са контраиндикация за следващи дози от ваксината

2. Анафилактичните реакции след ваксинация са редки, с честота 1 на 1 000 000

3. Изследването на IgG титрите към имунизиращия антиген във ваксина, свързана с сериозна алергична реакция, би могло да спомогне в определянето дали тези титри са протективни и дали са необходими допълнителни дози.

4. Всички заподозрени анафилактични реакции трябва да бъдат анализирани и евентуално да се идентифицира отговорния алерген

5. Желатинът, яйчният протеин и други ваксинни компоненти по-често предизвикват IgE медиирани реакции в сравнение с имунизиращия антиген.

6. При пациентите с преживяна анафилактична реакция след ваксинация трябва да се извърши кожен тест за алергия от незабавен тип. По този начин може да се установи дали тази реакция е била IgE медиирана, както и да се идентифицира отговорния ваксинен компонент.

7. Ако резултатът от интрадермалния тест е негативен, то вероятността за наличието на IgE антитела към ваксинен компонент е изключително малка и пациентът може да бъде ваксиниран по стандартния протокол. При пациент с история, сочеща анафилактична реакция, най-разумно е ваксинирането да се проведе под наблюдение и подходяща обстановка (наличие на адреналин, възможност за спешни мероприятия).

8. При пациенти с история и положителни кожни тестове за IgE медиирана реакция към ваксина, нуждаещи се от допълнителни дози от ваксината или други ваксини със сходни съставки, се препоръчва прилагането на ваксината в малки дози и наблюдение на пациента.

9. Съществуват по-редки, но по-сериозни реакции към ваксини, но само малка част от тях представляват абсолютна контраиндикация за прилагането на бъдещи дози.

10. Бременните жени не трябва да бъдат третирани със живи ваксини

11. Живи ваксини не трябва да се прилагат при имунокомпрометирани пациенти.

Най-важните два пункта от новите препоръки са следните:

1) Пациентите със заподозряна алергия към ваксини или ваксинни компоненти трябва да бъдат препратени на алерголог/имунолог и
2) Повечето пациенти със заподозряна алергия към дадена ваксина могат да бъдат ваксинирани безопасно.