Интравитреалният triamcinolone би могъл да подобри зрението при ретинална венозна оклузия 25 септември 2009
Интравитреалното инжектиране на кортикостероида triamcinolone може да доведе до подобрение на зрението при ретинална венозна оклузия, сочат резултатите на две мултицентрови проучвания, проведени от един и същ екип и публикувани в септемврийкия брой на
Archives of Ophthalmology.
Причината за използването на кортикостероиди за лечение на вторичен макуларен едем, следствие на оклузия на централната ретинална вена, се крие в наблюденията на клиницисти, според които повишаването ретиналния капилярен пермеабилитет, водещ до едем, се медиира отчасти от VEGF (съдов ендотелен растежен фактор), който е свръхекспресиран при оклузия на централната ретинална вена. За кортикостероидите е установено, че инхибират експресията на VEGF, като по този начин биха могли да се използва за ефективен лечение на макулния оток.
В първото проучвания била сравнена ефективността и безопасността на 1- и 4-мг дози интравитреален triamcinolone със само наблюдение при пациенти със загуба на зрение поради макулен оток след оклузия на централната ретинална вена.
Главният краен резултат - повишаване на зрителната острота с поне 15 точки на месец 12, бил постигнат при 7% от групата, подложена на наблюдение, 27% от 1-мг група и 26% от 4-мг група.
Честотата на катаракта и повишено вътреочно налягане била сходна между групата на наблюдение и 1-мг група и по-висока при 4-мг група.
Заключението е, че интравитреалният triamcinolone е по-ефективен от наблюдение при лечение на зрителна загуба, свързана с вторичен макулен едем след оклузия на централната ретинална вена.
Второто проучване включвало 411 участници със загуба на зрение и макулен едем, свързан вторично с клонова оклузия на v.centralis retiane. Тук 1- и 4-мг дози triamcinolone били сравнени със стандартни грижи (лазерна фотокоагулация).
Главният краен резултат (подобряване на зрителната острота с поне 15 точки до месец 12) бил постигнат от 29% от пациентите, подложени на стандартни грижи, 26% от 1-мг група и 27% от 4-мг група.
Отново честотата на повишено вътреочно налягане и катаракта била по-висока при 4-мг група.