Л. Матева(1), В. Димитрова(2) , А. Алексиев(1), C de Mey(3)
1) Клиника по гастроентерология,
2) Клиника по клинична фармакология и фармакокинетика, МБАЛ „Св. Иван Рилски”, София
3) Applied Clinical Pharmacology Services (ACPS), Mainz-Kastel, Germany
Ключови думи: неалкохолна стеатозна болест, ИТМ, глюкоза, възраст, здрави доброволци
Автор за контакт: Л. Матева, клиника по гастроентерология, МБАЛ „Св. Иван Рилски”, бул. „Акад. Иван Гешов” № 15, 1431 София; e-mail: lucymateva@yahoo.com; тел. / факс: + 359 2 9523481;
Резюме: Анализирана е честотата и взаимовръзката между ехографските данни за стеатоза на черния дроб и белезите на метаболитен синдром у 44 лица (22 мъже и 22 жени) на средна възраст 51.9 ±19.3 г., участвали в клинично проучване за оценка на чернодробната функция като здрави доброволци.
Ехографски данни за стеатоза имаха 8 (4 мъже и 4 жени) от 44 доброволци на възраст над 60 г - 18%. Наднормено тегло или затлъстяване, нарушена гликемия на гладно, дислипидемия , както и повишена пикочна киселина, поотделно или в различни комбинации, бяха регистрирани при 26 от 44 участници – 3 случая под 45 г. и 23 - над 60 г. (р=0.0001).
При всички доброволци със стеатоза установихме един или повече белези на метаболитен синдром, а при лицата без стеатоза преобладаваха случаите с един белег. Напълно покриващи критериите за метаболитен синдром бяха 5 от 8 болни със стеатоза срещу 2 от 36 без стеатоза (р=0.001). Доказахме връзка между метаболитните промени и стеатозата на черния дроб (р=0.001). Лицата със стеатоза имаха по-често наднормено тегло или затлъстяване в сравнение с тези без стеатоза (р=0.008), както и нарушена гликемия на гладно (р=0.001). Средните стойности на ИТМ (р=0.001), глюкозата (р=0.004) и триглицеридите (р=0.024) бяха и значимо по-високи у доброволците със стеатоза спрямо съответните за възрастта лица без стеатоза.
В заключение можем да кажем, че при възрастните лица с наднормено тегло или затлъстяване, особено в комбинация с нарушена гликемия на гладно или друг белег на метаболитния синдром е възможна неразпозната първична НАСБ.
ЗДРАВИ ЛИ СА ЗДРАВИТЕ ДОБРОВОЛЦИ?
II. ЧЕСТОТА НА СЕРОЛОГИЧНИТЕ МАРКЕРИ ЗА НВV ИНФЕКЦИЯ
Д. Желев(1), А. Алексиев(1), В. Димитрова(2), Л. Матева(1), C de Mey(3)
1) Клиника по гастроентерология,
2) Клиника по клинична фармакология и фармакокинетика, Университетска болница „Св. Иван Рилски”, МУ-София,
3) Applied Clinical Pharmacology Services (ACPS), Mainz-Kastel, Germany
Ключови думи: неалкохолна стеатозна болест, ИТМ, глюкоза, възраст, здрави доброволци
Автор за контакт: Деян Желев; Клиника по гастроентерология, МБАЛ „Св. Иван Рилски”, бул. „Акад. Иван Гешов” № 15, 1431 София; email: dejelev@yahoo.com тел. + 359 2 9521295 факс: + 359 2 9523481 Резюме: Целта на проучването бе да определим честотата на anti-HBc total сред лица, скринирани за участие в клинично проучване като “здрави доброволци.
Изследвани бяха общо 46 лица (22-мъже и 24-жени на средна възраст 52.8 ±19.4 г.). Всички те бяха отрицателни за аnti-HCV, anti-HIV1/2, anti HAV-IgM, и anti-HBc-IgM. HBsAg и anti-HBc total обаче бяха установени съответно при 1 от 46 (2.2%) и 14 от 46 (30.4%). Средната възраст на аnti-HBc total позитивните бе с 20 години по-висока в сравнение с тази на аnti-HBc total негативните участници: 66.8±8.0 срещу 46.8±19.8 години (p<0.001). Всички anti-HBc total положителни доброволци бяха на възраст над 40 години. Наличието на anti-HBc total не винаги е свързано с “оздравяване” след хепатит В. В част от случаите е възможна окултна НВV-инфекция, дефинирана с HBsAg(-)/anti-HBc total (+) серологичен статус и наличие на НВV ДНК в серума.
Установяването на anti-HBc total при почти 1/3 от участниците показва, че ограничаването на скрининга само до рутинни изследвания и определяне на HBsAg, anti-HBcIgM, anti-HAVIgM и anti-HCV дори не може да заподозре наличие на окултна НВV инфекция. Последната би могла да компрометира резултатите на клиничното изпитване. Това е предпоставка за критичен анализ на протоколите на бъдещите проучвания и включване на anti-HBc total в панела на скрининговите изследвания.
ВЛИЯНИЕ НА СТЕАТОЗАТА ВЪРХУ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ЛЕЧЕНИЕТО С
ПЕГИЛИРАН ИНТЕРФЕРОН-АЛФА 2А И РИБАВИРИН ПРИ ПАЦИЕНТИ С ХРОНИЧЕН ХЕПАТИТ С
Антонов К.(1), Д. Желев(1), А. Иванова(1), Р. Иванова(2), Д. Кьосева(2), А. Гегова(2), Л. Матева(1)
1) Клиника по Гастроентерология,
2) Лаборатория по клинична патология, УМБАЛ „Свети Иван Рилски” – София,
Ключови думи: HCV инфекция; стеатоза; генотип, HCV-RNA, пегилиран интерферон-алфа 2а; Ribavirin.
Автор за контакт: К. Антонов, клиника по гастроентерология, МБАЛ „Св. Иван Рилски”, бул. „Акад. Иван Гешов” № 15, 1431 София; e-mail: krasi_antonov@abv.bg; тел. + 359 2 9521295; факс: + 359 2 9523481 Резюме: Целта на настоящото проучване бе да се изследва влиянието на чернодробната стеатоза върху ефективността на лечението с пегилиран интерферон-алфа 2а и Ribavirin при пациенти с хронична HCV инфекция.
Материал и методи: Бяха проучени 51 пациента с хронична HCV инфекция (мъже 28 и жени 23) на възраст 40.8 ± 16.6 години, получили антивирусна терапия с пегелиран интерферон-алфа 2а и Ribavirin в периода 2005-2007 г. Пациентите отговаряха на изискванията за диагностика и лечение на хроничната HCV инфекция, съгласно общоприетите консенсуси. Оценката на чернодробната стеатоза бе извършена чрез използване на 4-степенна скала на Brunt. При болните бе изследван HCV генотипа чрез HCV GenLiPA и HCV РНК - чрез Real time–PCR.
Резултати: Наличие на значима чернодробна стеатоза се доказа в 20 биопсии. Не се откри разлика в изходните нива на HCV RNA между пациентите с или без стеатоза, както и между пациентите с различна степен на стеатозни промени. Не се доказаха разлики в наличието на стеатоза между пациентите, инфектирани с различни HCV генотипове. Болните със значима чернодробна стеатоза имаха по-нисък траен вирусологичен отговор.
Заключение: Чернодробната стеатоза при пациентите с хронична HCV инфекция не показва връзка с генотипа и вирусния товар, но наличието й намалява ефективността на лечението с пегилиран интерферон-алфа 2а и Ribavirin.
ЕНДОСКОПСКО ЛИГИРАНЕ НА ВАРИЦИ НА ХРАНОПРОВОДА – ДАЛЕЧНИ РЕЗУЛТАТИ
Доц. Росен Николов, дм МБАЛ „Св Иван Рилски” Клиника по Гастроентерология МУ - София
Автор за контакт: Р. Николов, клиника по гастроентерология, МБАЛ „Св. Иван Рилски”, бул. „Акад. Иван Гешов” № 15, 1431 София; тел. +359 898547092 Резюме: Материал и методи. Направен е ретроспективен анализ на далечните резултати от извършените ендоскопски лигирания на хранопроводни варици за периода 1999 – 2006г. Извършени са 98 манипулации при 76 пациента. Болните са разделени на две основни групи – с анамнестични и документални данни за кръвоизлив от варици на хранопровода, овладян в друго лечебно заведение и на такива без прекаран кръвоизлив от хранопроводни варици. Манипулациите са извършени със сет за лигиране на варици на Wilson-Cook. Болните са проследявани 1 месец след лигирането и при отчетен добър ефект - през 6 месеца.
Резултати. Средният период на проследяване е 28 м. ± 19м. През този период девет пациента са получили кръвоизлив от варици на хранопровода – 1 непосредствено след манипулацията, 2 в интервал от 20-ия до 30- ия ден и 6 в интервал от 12 до 25 месеца след ендоскопското лигиране. При трима изходът от кръвоизлива е летален. От всички пациенти - 16 са починали в проследявания период като при 13 причината за смъртта е била чернодробна недостатъчност. Шестте пациента, получили късен рецидив, на кървене по една или друга причина не са се явили на съответните контролни ендоскопски изследвания. Всички те са от групата с прекаран кръвоизлив преди лигирането.
Изводи. 1. Ендоскопското лигиране е ефективен метод за първична и вторична профилактика на кървене от варици на хранопровода.
2. Далечните резултати зависят от основното заболяване и от редовното едноскопско проследяване.
3. При пациентите с прекаран кръвоизлив преди първото лигиране резултатите са по-лоши и ендоскопското проследяване би трябвало да е по-стриктно.
ФИБРОСАРКОМ НА ГЛУТЕУСА, МЕТАСТАЗИРАЛ В ЛЯВАТА КАМЕРА
доц. д-р Евгений Аструков, дм,
Началник Отделение “Обща хирургия с ендоскопски процедури“, УНСБАЛ “СВЕТА ЕКАТЕРИНА” Case report Саркомите на меките тъкани са относително нечести тумори. Те представляват около 1% от всички малигнени тумори. Съществуват повече от 20 вида саркоми на меките тъкани, всеки от тях с разграничима хистологична характеристика и биологично поведение. Всеки вид има различна тенденция към локална инфилтрация и далечно метастазиране. Фибросаркомите са на второ място по честота саркоми на меките тъкани, въпреки че са най-честият хистологичен вид докладван при чернокожи. Срещат се най-често при жени и се разполагат в глутаелната област, бедрата, ингвиналните области и са особено чести в цикатрикси. Напоследък са по-редки, защото променените хистологични критерии класифицират някои от тях като малигнени фиброзни хистеоцитоми. Те инфилтрират локално. Далечни метастази се намират при 25% от случаите. Появяват се във всяка възраст, ограничени са, но не капсулирани и обикновено произхождат от фасцията. Клинически се проявяват като безболезнен тумор. Особено когато се развиват в ретроперитонеума, глутеалната област или бедрото, могат да достигнат големи размери преди да бъдат забелязани. На стъпалото или китката се откриват много малки лезии. Инцизионната биопсия е техниката на избор за поставяне на диагнозата при всички, освен най-малките тумори. Компютърната аксиална томография (КАТ) и магнитният резонанс доведоха до революция както в локалното стадиране, така и в откриването на далечни местази. Въпреки че саркомите в ретроперитонеума метастазират често в черния дроб, най-честото място, където тези тумори метастазират, е белият дроб. Лечението на избор е хирургическото им премахване,но имат тендеция да рецидивират.
Случаят описва казуистична дисеминация на фибросарком. 54-годишна жена постъпва с оплаквания от неколкократни пресинкопални състояния с давност 2-3 седмици. Диагностично е уточнявана в УМБАЛ „Св. Георги” Пловдив.
Ехокардиографията (фиг. 1) открива формация в лявата камера, прикрепена към средно-апикалната част на междукамерния септум. Подвижна, на краче с размери 18/45 mm, площ около 800 mm2, реализираща обструкция на изхода на лявата камера. В условията на екстракорпорално кръвообращение се извърши екстирпация на тумора на лявата туморна формация в лявата камера, изхождаща от междукамерния септум. Макроскопски тумор с овална форма размери около 50/40/35 mm, блед, месест, сивкавобелезникав на срез. Едната му повърхност е гладка, покрита с тънка фиброзна капсула, основата е неравна без капсула.
Фиг. 1 
Следоперативният период протича без усложнения. На направения преди изписването обстоен преглед и КАТ (фиг.2) се намери голяма 161/115/61 mm солидна мекотъканна формация, локализирана в дясна глутеална област, разположена под m. gluteus maximus каудално, достигаща дорзалната повърхност на големия трохантер на бедрената кост. Формацията е с нехомогенна вътрешна структура и пръснати зърнисти вкалцявания. Контурите са резки и гладки без белези за инфилтрация на съседни структури.
Фиг. 2 
Около месец по-късно, след възстановяване от сърдечната операция, болната бе реоперирана. Туморът, разположен в дясна глутеална област, се екстирпира. Интраоперативно се намери формация, разположена под m. gluteus maximus с диаметър около 150 mm с изразена капсула. Макроскопски - голяма овална туморна маса с размери 140/110/80 mm, плътно-еластична, на срез - сивкавобелезникава с вид на рибено месо, в единия полюс голямо жълто-кафеникаво некротично огнище. На светлинен микроскоп се съпоставиха препаратите от сърцето и дясната глутеална област и се доказа, че се касае за фибросарком, разположен под десния m. gluteus maximus, метастазирал в лявата камера. Следоперативният период протече без усложнения. Направеният след втората операция магнитен резонанс (фиг.3) на цялото тяло не намери на друго място дисеминация на тумора, нито данни за остатъчен тумор, както в сърцето, така и в дясна глутеална област. Болната беше обсъдена на онкологичен комитет и беше преценено, че не е показана за лъче- или химиотерапия. Около 7 месеца след втората операция при нея няма данни за рецидив или дисеминация на процеса.
Фиг. 3 
ГИГАНТСКИ СМЕСЕН ГЕРМИНАТИВНО-КЛЕТЪЧЕН ТУМОР НА ТЕСТИС С ЧЕТИРИ РАЗЛИЧНИ ТИПА ТУМОРИ: ТЕРАТОМ, СЕМИНОМ, ЕМБРИОНАЛЕН КАРЦИНОМ И ТУМОР НА ЖЪЛТЪЧНИЯ МЕХУР
М. Цветков,* Г. Венков,* А. Влахова**, Т. Диков**
*Клиника по урология, **Катедра по обща и клинична патология, Медицински университет – София
Ключови думи: тестикуларен карцином, тератом на тестис, тумор на жълтъчния мехур, ембрионален карцином, семином
Адрес за кореспонденция: Г. Венков, мд, Медицински университет - София, Клиника по урология, ул. Георги Софийски №1, София - 1431, тел: +359 877 626588, email: gvenkov2000@yahoo.com Резюме: Цел: Докладваме случай на гигантски смесен герминативно-клетъчен тумор на тестиса с хистология, съдържаща четири различни типа тумори: тератом, семином, ембрионален карцином и тумор на жълтъчния мехур. Материали и методи: Представен е рядък случай на 15-годишно момче с гигантски тумор на левия тестис с размери 18х10х9см. Туморните маркери са увеличени, серум алфа-фетопротеинът е над 350.00 ng/ml, а човешкият хорион-гонадотропин (beta-HCG) в серум е 125.96 mlU/ml. Пациентът е лекуван с лява ор- хиектомия. Туморът е хистологично и имунохистохимично верифициран. Хистологично са открити четири различни вида тумор: тератом, семином, ембрионален карцином и тумор на жълтъчния мехур. Лечението е продължено с химиотерапевтични курсове.
Обзорно са разгледани и други случаи от световната литература.
Journal of Clinical Medicine 
Издава фондация „Комунитас”
София, бул. „Патриарх Евтимий” 22
Тел. (02) 981 3250
Факс (02) 981 7801
e-mail: info@jcm-bg.org
Езици: български и английски
Главен редактор: проф. д-р Димитър Терзииванов, д. м. н.
Отговорен редактор:
д-р Емил Христов Редакционен екип: Кристина Божинова, д-р Ива Първова
Отговорен секретар: Искра Джанабетска-Кавалджиева
t. +359 2 981 3250; +359 2 981 6612
f. +359 2 981 7801
E-mail: info@jcm-bg.org
