Още едно проучване сочи, че пациентите със ST-елевационен инфаркт на миокарда, живеещи в отдалечени райони и третирани локално с тромболиза, имат полза от незабавно транспортиране за провеждане на перкутанна коронарна интервенция (PCI).

Резултатите на NORDISTEMI са сходни с тези на предишни проучвания, вкл. TRANSFER-AMI and CARESS. Все пак, отбелязва презентаторът на проучването - д-р Dr Sigrun Halvorsen (Oslo University Hospital, Норвегия), разстоянията за трансфер в настоящото проучване (100 - 400 км) са значително по-големи от предишни проучвания.

Въпреки че главният краен резултат не достигнал значимост, било установено, че ранната инвазивна стратегия дава положителни резултати и трябва да бъде предпочитаната опция след тромболиза, проведена в отдалечени райони.

Въпреки че първичната PCI е предпочитаната лечебна стратегия при пациенти със STEMI, тя не може да бъде извършена в препоръчителния период (90 - 120 минути след началото на симптоматиката) в отдалечени от катетеризационни центрове области. При такива пациенти се прилага тромболиза. Авторите обясняват, че трансферирането за ангиография и PCI след тромболиза се препоръчва от ръководствата, но ролята на ранната PCI след тромболиза не е установена при пациенти живеещи в отдалечени области.

NORDISTEMI включвало 266 STEMI пациенти в отдалечена област в Норвегия, които били третирани с тромболиза (tenectplase), aspirin, enoxaparin и clopidogrel. Времето за извършване на тромболиза било кратко (средно 2 часа след началото на симптомите). Пациентите били рандомизирани на незабавен трансфер към катетеризационна лаборатория или стандартно лечение в общинските болници (с незабавен трансфер единствено при клинично влошаване). Средната дистанция до PCI център била 158км, като 25% били превозени на разстояние над 200 км.

Ангиография била проведена при 99% от пациентите в инвазивната група, средно 130 минути след тромболизата, и при 95% от консервативната група средно 5.5 дни след тромболизата. PCI била извършена при 89% от инвазивната група (средно 163 минути след лизата) и 71% от консервативната група (три дни след лизата).

Резултатите показали понижение на главния краен резултат, включващ смърт, реинфаркт, инсулт, нова исхемия в рамките на 12 месеца при ранната инвазивна група, но тази редукция не достигнала статистическа значимост. Все пак сигнификантно било понижението на вторичния краен резултат: смърт, реинфаркт или инсулт на месец 12.