Средните дози от новия интравенозен директен инхибитор на фактор Xa otamixaban (Sanofi-Aventis) дават обещаващи резултати във фаза 2 проучването SEPIA-ACS1 TIMI 42, включващо високорискови пациенти с не-ST-елевационен остър коронарен синдром. Тези дози били свързани с тенденция към по-малко исхемични инциденти и сходна честота на хеморагични усложнения в сравнение с нефракциониран хепарин + eptifibatide.

Според авторите, otamixaban има предимството, че е обратим, с почти незабавно начало на действие след болус и кратък полуживот. Всичко това предоставя бърза on-off антикоагулантна активност, което е желана характеристика при инвазивното третиране на острия коронарен синдром. Препаратът се екскретира главно чрез билиарната система, което означава, че не е необходима корекция на дозата при бъбречна недостатъчност. Предишно фаза 2 проучване (SEPIA-PCI) установи, че средните дози otamixaban (0.12 и 0.16 mg/kg/h) са свързани с по-малка честота на исхемични инциденти и сходна честота на кървене в сравнение с хепарин при пациенти, подлежащи на неспешна перкутанна коронарна интервенция. Настоящото проучване било проведено с цел да се установи коя доза е най-подходяща при пациенти с високорисков не-ST-елевационен остър коронарен синдром.

Проучването включвало 3241 пациенти, рандомизирани на една от пет поддържащи дози otamixaban (всички приложени с 0.08 mg/kg болус) контрола с нефракциониран хепарин + eptifibatide. 63% от пациентите претърпели перкутанна коронарна интервенция, а 4% байпас графтинг. Средната продължителност на терапията с otamixaban или хепарин била 5 часа, а с eptifibatide или плацебо - 21 часа. Набирането на пациенти в групата с най-ниска доза било прекратено поради липсата на клинични сведения за антикоагулантен ефект.

Резултатите били сходни с тези на SEPIA PCI: средните дози били свързани с най-добрия баланс между безопасност и ефективност - с 40% намаление на смъртността и исхемичните усложнения в сравнение с heparin + eptifibatide и сходна честота на кървене. По-ниските дози били свързани с повишена честота на тромботични усложнения, а по-високите - с повишена честота на сериозни хеморагии в сравнение с heparin + eptifibatide. Така otamixaban, приложен болус 0.080 мг/кг, последван от инфузия на 0.1 до 0.14 мг/кг/ч е най-добрият избор за бъдещите проучвания.

Otamixaban ще има доста солидна конкуренция, тъй като на пазара има доста алтернативни антикоагуланти, които не са изследвани при NSTE-ACS пациенти, вкл. enoxaparin, bivalirudin, fondaparinux.