Лапароскопската и отворената хирургия водят до сходни резултати при рак на ректума, сочат резултатите на рандомизирано проучване.

Авторите - лекари от Hospital Universitario Virgen de la Arrixaca (Испания), провели проучването, тъй като ролята на лапароскопията по повод ректален рак не е така ясна както при рака на колона. При пациенти с рак на ректума клиничните резултати са тясно свързани с хирургичната техника. Заради комплексността й, тези пациенти често биват изключвани от рандомизирани проучвания върху лапароскопията при рак на колона.

Настоящото проучване включвало 204 пациенти с среден и нисък ректален аденокарцином - повечето със заболяване в стадий II и III. Нито един от пациентите нямал локално напреднало заболяване. 8 лапароскопски интервенции (7.9%) били последвани от отворени процедури поради различни причини.

Лапароскопската интервенция била свързана с изолация на повече лимфни възли, но освен това други разлики между двете групи нямало. Честотата на въвличане на циркумферентните и радиални граници били сходна, както и честотата на запазване на сфинктера.

Около 1/3 от пациентите във всяка група развили усложнения, но като че ли по-малко пациенти от лапароскопската група претърпели реоперация - 7.9% срещу 9.7%. Кръвозагубата била статистически по-голяма при отворените процедури, но разликата между групите била около 100 мл и нямала клинично влияние.

Лапароскопските интервеннции имали с 21 минути по-голяма продължителност в сравнение с отворените. След проследяване от средно 32 месеца били докладвани 3 смъртни случая в отворената група и 2 в лапароскопската. Не били отчетени разлики в честотата на локален рецидив, преживяемостта без заболяване и общата преживяемост.

Ако коректността на тоталната мезоректална ексцизия е свързана с честотата на локален рецидив, то лапароскопската тотална мезоректална ексцизия има сходна на отворения подход ефективност, обобщават авторите.

www.doctorbg.com