Ръководство на СЗО за антивирусно лечение на H1N1 и други грипни инфекции 24 август 2009
Световната здравна организация (СЗО) издаде препоръки за антивирусно лечение на инфекции с новия грипен щам H1N1 и други грипни инфекции. Целта на ръководството е да предостави база на клиницистите относно употребата на наличните на пазара антивирусни препарати при пациенти със грипна инфекция, както и потенциалната употреба на тези препарати като химиопрофилактика.
Новите препоръки се фокусират върху oseltamivir и zanamivir, които са невраминидазни инхибитори, и amantadine и rimantadine, които са М2 инхибитори.
Препоръки за антивирусно лечение на H1N1При пациенти с потвърдена или силно заподозряна инфекция с пандемичен грип H1N1 2009, при налични антивирусни препарати, СЗО отправя следните специфични препоръки:
1. При пациенти с тежко или прогресивно заболяване трябва да се предпише oseltamivir, а лечението да започне възможно най-скоро. В зависимост от клиничния отговор, са индикирани дози до 150 мг два пъти дневно. Тази препоръка важи при всички групи, вкл. бременни жени, новородени и деца под 5-годишна възраст.
2. Zanamivr е индикиран при пациенти с тежко или прогресивно заболяване, когато oseltamavir не е наличен или неговата употреба не е възможна поради резистентност.
3. Антивирусно лечение не е необходимо при пациенти от нискорискови групи, които имат неусложнено заболяване. За високорискови пациенти се считат: деца под 5-годишна възраст, възрастни над 65-годишна възраст, бременните жени, пациентите с хронични съпътстващи заболявания, вкл. сърдечносъдови, респираторни, чернодробни, диабет; имуносупресирани пациенти поради малигнено заболяване, HIV или друго заболяване.
4. Oseltamivir или zanamivir трябва да бъдат започнати възможно най-рано след началото на заболяването при пациенти от високорискова група, които имат неусложнено заболяване, причинено от грипна инфекция.
Препоръки за химиопрофилактика срещу H1N11. Когато рискът от трансмисия човек-човек е висок или нисък, а вероятността от усложнения следствие на инфекцията - висока (било то поради грипния щам или базовия риск на експонираната група), zanamivir или oseltamivir могат да бъдат използвани като постекспозиционна профилактика в засегнатата група или индивиди, както и при здравни работници.
На принадлежащите към високорискова група, както и на медицинския персонал не е необходимо да се предлага химиопрофилактика, ако вероятността за усложнения е ниска. Това важи, независимо от риска от трансмисия човек-човек.
При лечението на лека до умерено проявена неусложнена инфекция с множество циркулиращи инфлуенца А субтипове или вируси с различна антивирусна податливост, пациентите от високорисковите групи трябва да бъдат третирани с zanamivir или oseltamivir плюс M2 инхибитор (amantidine не трябва да се използва при бременни жени. Иначе здравите пациенти със сходни прояви не е необходимо да бъдат лекувани.
Когато клиничната проява на инфекция с множество коциркулиращи грипни А щамове или вируси с различна антивирусна податливост е тежка или прогресивна, всички пациенти трябва да бъдат третирани с oseltamivir + M2 инхибитор или zanamivir.
При инфекция със спорадичен зоонозен грип А, вкл. H5N1, и леки до умерени неусложнени клинични прояви, високорисковата популация трябва да бъде третирана с oseltamivir или zanamivir, иначе здравата популация - с oseltamivir. Всички пациенти, независимо от рисковия статус, с тежко или прогресивно заболяване със спорадичен зоонозен грип А, вкл. H5N1, трябва да бъдат лекувани с oseltamivir + M2 инхибитор.
www.doctorbg.com