Учени идентифицииаха генетичен вариант, който донякъде обяснява различната честота на излекуване на хроничния хепатит С между бялата и негроидната раса. Благоприятният генотип, който е свързан с два пъти по-добър отговор към терапията, е по-чест у бялата популация и допринася за около 1/2 от разликата в ефикасността на антихепатитната терапия при двете етнически групи.

Касае се за единичен нуклеотиден полиморфизъм (SNP), установен в геномно проучване, включващо над 1600 американци с хроничен хепатит С. Повечето пациенти били взети от друго проучване, сравняващо ефикасността на терапевтични режими, включващи peginterferon-α-2b (PegIFN-α-2b) и PegIFN-α-2a в комбинация с рибавирин.

Бил идентифициран rs12979860 - SNP на хромозома 19 близо до IL28B - генът, кодиращ interferon-λ-3. Този полиморфизъм бил свързан с по-голяма честота на продължителен вирусологичен отговор (SVR). Във всяка група, най-голям процент SVR се наблюдавал при генотип CC, SVR бил умерен по-честота при генотип CT и най-нисък по честота при генотип TT. При 80% от пациентите с благоприятен генотип се наблюдавало изчистване на вируса. Този процент при неблагоприятния генотип бил 30%.

Тези резултати предлагат обяснение на факта, че пациентите с източноазиатски произход имат по-висока честота на SVR в сравнение с бялата раса, тъй като С-алелът е по-чест в източноазиатските популации. СС генотипът е значително по-чест при кавказките популации отколкото при африканските и това обяснява голяма част от разликата в терапевтичния отговор, наблюдавана между двете групи, обясняват авторите на проучването.

www.doctorbg.com