Широката употреба на флуорохинолони е свързана с появата на резистентни към антибиотика щамове, сочат резултатите на ретроспективно случай-контрола проучване, публикувано в American Journal of Respiratory and Critical Care Medicine.

Въпреки че първите резистентни на флуорохинолони TB щамове са докладване още през средата на 90-те години на 20 век, досега никой не е изследвал директните причини за това. Целта на настоящото проучване била да се установи превалентността и рисковите фактори за появата на флуорохинолон-резистентна TB при лица с културелно доказана туберкулоза. Лицата с флуорохинолон-резистентен Mycobacterium tuberculosis били сравнени с контроли с податливи изолати.

Излагането на флуорохинолони в продължение на над 10 дни преди TB диагнозата било свързано с флуорохинилонова резистентност. Най-висок риск за резистентност бил установен при експозиция с продължителност над 10 дни, с давност над 60 дни преди поставянето на TB диагнозата.

Било установено, че кратките курсове флуорохинолони носят относително нисък риск от резистентност (1.6%), но всеки 10 допълнителни дни били свързани с 50% покачване на вероятността за развиване на такава.

Излагането на флуорохинолони рано в хода на заболяването може би допринася за селекцията и предоминирането на резистентни щамове. Туберкулозата трябва да се има предвид при всички пациенти с отговарящи симптоми, а употребата на флуорохинолони трябва да се ограничи до дефинитивното отхвърляне на диагноза TB. Повтарящата се употреба на флуорохинолони по повод едни и същи клинични симптоми може да е индикатор за TB.

В редакционна статия се посочва начин за минимизиране на индукцията на резистентност към флуорохинолони чрез използване на високи дози флуорохинолони с по-добра ефективност срещу M. tuberculosis при емпиричната антимикробна терапия. Аспектите на безопасност и поносимост, както и цената правят този начин трудно приложим във всекидневната клинична практика.

www.doctorbg.com