Комбинираната терапия и последователната монотерапия са рационални опции на избор при пациенти с метастатичен рак на гърдата, но базирайки се на настоящите данни, European School of Oncology (ESO) Metastatic Breast Cancer (MBC) Task Force препоръчват последователната монотерапия като предпочитан подход при повечето пациенти.

Комбинираната химиотерапия би била индикирана при пациенти с бърза клинична прогресия, животозастрашаващи висцерални метастази и нуждаещите се от бърз симптоматичен контрол. Така, решението кой подход да се използва се базира на фактори, свързани с пациента и заболяването, се посочва в коментар, публикуван в Journal of the National Cancer Institute.

Изборът между комбинирана терапия и секвентна системна монотерапия включва дискусия относно потенциалните странични ефекти и логистичните изисквания към пациентите, цената и достъпността на химиотерапевтичните агенти. Оптималният терапевтичен подход при метастатичен рак на гърдата остава противоречив.

Клинични проучвания сочат, че адювантната полихимиотерапия е свързана с по-добра преживяемост. Въпреки това, ролята на полихимиотерапията остава неизяснена в контекста на метастатично заболяване. Целта на адювантната терапия е излекуване на болестта, но при метастатичния рак ан гърдата лечението е главно палиативно, затова толерабилността и качеството на живот са важни фактори; те трябва да се имат предвид и да се съотнесат към потенциалното подобрение на преживяемостта. Тъй като метастатичният рак на гърдата до голяма степен е неизлечимо заболяване, качеството на живот и общата преживяемост трябва да бъдат главните крайни резултати, спрямо които всяка системна терапия бива оценявана.

Взети заедно, рандомизирани контролирани проучвания и мета-анализи не достигат до дефинитивни заключения относно качеството на живот и преживяемостта. Обзор на литературни данни сочи, че комбинираната терапия, сравнена с последователната монотерапия, подобрява клиничния отговор и времето за прогресия, обаче пък е свързана с по-голяма токсичност.

Резултатите на два мета-анализа сочат леко подобрение на общата преживяемост с комбинирана терапия в сравнение с моноагентните протоколи. Авторите на този коментар все пак посочват, че тези анализи до голяма степен са опорочени от включването на клинични проучвания, изследващи остарели химиотерапевтични режими. Друга голяма част пък имат редица методологични недостатъци.

Две сравнително нови добре проведени проучвания във фаза 3 установиха, че комбинираната терапия (таксанов гръбнак при пациенти, претретирани с антрациклини) води до подобряване на общата преживяемост с около 3 месеца. Въпреки по-голямата честота на терапевтичен отговор и удължаване на периода до прогресия, установената токсичност си остава по-голяма.

Голямо проучване сочи сходна ефективност на комбинираната терапия и секвентната антрациклинова и таксанова терапия, но по-голяма токсичност при комбинираната терапия.

Авторите на коментара смятат, че клиницистите се нуждаят спешно от повече данни, събрани чрез добре проведени клинични проучвания. Те препоръчват проспективно изследване на свързаните с терапията странични ефекти и резултантното влияние върху качеството на живот чрез използване на стандартизирани въпросници и интервю.

www.doctorbg.com