Много жени използват орални контрацептиви, свързани с повишен риск от венозна тромбоза, сочат резултатите на две проучвания, публикувани в British Medical Journal.

Първите сведения за повишен риск от венозна тромбоза, свързана с употребата на орални контрацептиви, датират още от 1961 г. Оттогава, няколко големи проучвания потвърдиха от 2 до 6 пъти повишен риск от дълбока венозна тромбоза, свързана с употребата на контрацептиви. За да се намали този риск, производителите започнаха да слагат все по-малко естроген в комбинираните орални контрацептиви.

Целта на първото проучване, описано в настоящата статия, била да се установи тромботичния риск, свързан с употребата на орални контрацептиви, налични на пазара в Холандия и които се различават по количеството естрофен и вида прогестоген. За целта 1524 жени, диагностицирани за първи път с дълбока венозна тромбоза на крака или белодробен емболизъм, били сравнени с1760 здрави контроли.

Употребата на наличните на пазара орални контрацептиви била свързана с 5 пъти повишение на риска от венозна тромбоза в сравнение с неупотребата им. Било установено, че видът прогестоген повлиява този риск, а с повишаване на естрогеновата доза рискът се увеличава. По време на първите месеци контрацептивна употреба рискът от венозна тромбоза бил висок, независимо от типа на оралния контрацептив.

Сравнен с другите прогестогени, levonorgestrel бил свързан с най-нисък тромботичен риск (3.6 пъти повишен риск) в сравнение с gestodene (5.6 пъти повишен риск), desogestrel (7.3 пъти повишен риск), cyproterone acetate (6.8 пъти повишен риск) и drospirenone (6.3 пъти повишен риск)

Всички орални контрацептиви имат значително влияние върху честотата на тромбоза и много жени не използват най-безопасните видове [в контекста на венозната тромбоза], обобщават авторите.

Второто проучване е датско, като неговата цел била да се определи риска от венозна тромбоза при приемащите хормонална контрацепзия, като се има предвид режима, естрогеновата доза, типа прогестоген и начина на приложение.

Проучването включвало жени на възраст между 19 и 49 години без история за сърдечносъдови и малигнени заболявания. Било установено, че абсолютният риск за венозна тромбоза на 10 000 жени е 6.29 у жените, употребяващи орални контрацептиви, и 3.01 у неупотребяващите.

Рискът бил по-нисък с намаляване на дозата естроген и продължителността на употреба. [по-продължителната употреба бил свързана с по-нисък риск]. Сравнени с оралните контрацептиви, съдържащи levonorgestrel и същата доза естроген, следните прогестогени били свързани с различен риск от венозна тромбоза:

- орални контрацептиви, съдържащи norethisterone - 2% по-нисък
- norgestimate - 19% по-висок
- desogestrel - 82% по-висок
- gestodene - 86% по-висок
- drospirenone - 64% по-висок
- cyproterone - 88% по-висок.

Сравнени с жените, неприемащи орални контрацептиви, рискът от венозен тромбемболизъм у жените, използващи прогестогенови контрацептиви с levonorgestrel или norethisterone, бил 41% по-нисък; при прогестогеновите контрацептиви с 75 μg desogestrel този риск бил с 12% по-висок. При жените, използващи хормон-освобождаващи вътрематочни устройства, рискът бил с 10% по-нисък.

Рискът от венозна тромбоза при употребяващите комбинирани орални контрацептиви намалява успоредно с продължителността на употреба и намаляването на естрогеновата доза. При една и съща доза естроген и продължителност на употреба, оралните контрацептиви с desogestrel, gestodene, drospirenone са свързани със значително повишен риск от венозна тромбоза отколкото оралните контрацептиви с levonorgestrel. Прогестогеновите препарати и хормон-освобождаващите интраутеринни устройства не са свързани с повишен риск от венозна тромбоза.

Кои са най-безопасните контрацептиви?

При жени с нормално тегло и без генетично предразположение, авторите препоръчват нискодозов комбиниран препарат като първи избор за контрацепция. При жени, генетично предиспозирани към венозна тромбоза и желаещи контрацепция, се препоръчва употребата на прогестогенови препарати или хормон-освобождаващи утеринни устройства.

www.doctorbg.com