Инжекционният denosumab е свързан с по-ниска честота на фрактури при постменопаузни жени с остеопороза, сочат резултатите на международно, рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване, публикувано в New England Journal of Medicine.

Denosumab е човешко моноклонално антитяло, свързващо се RANKL (RANK [рецепторен активатор на нуклеарен фактор k B] лиганд) и блокиращо развитието и активността на остеокластите. По този начин агентът намалява костната резорбция и повишава костната плътност. Имайки предвид неговото уникално действие, denosumab би бил ефективен в лечението на остеопороза.

Жени на възраст между 60 и 90 години с T-score между -2.5 и -4 в областта на лумбалния гръбнак или бедрената кост били рандомизирани на 60 mg denosumab (n = 3902) или плацебо (n = 3906), приложени на всеки 6 месеца като подкожна инжекция в продължение на 36 месеца. Главният краен резултат бил появата на нова радиологична вертебрална фрактура до месец 36.

На месец 36. кумулативната инцидентност на нова радиологична вертебрална фрактура била 2.3% в denosumab групата и 7.2% в плацебо групата - 68% намален риск. За бедрени фрактури инцидентността била съотв 0.7% и 1.2% - 40% намаление на риска. За невертебрални фрактури кумулативната инцидентност била 6.5% и 8.0% съотв. - намаление на риск от 20%.

И при двете групи се наблюдавала сходна честота на сериозни нежелани реакции - инфекции, сърдечносъдови заболявания, рак, забавено зарастване на фрактурите и хипокалциемия. При нито един от пациентите и от двете групи не се наблюдавала челюстна остеонекроза. Нямало отчетени и странични реакции от инжекционната употреба на denosumab. Все пак при denosumab групата била отчетена по-голяма честота на екзема, фалутелнции и целулит.

www.doctorbg.com