Медикаментозната терапия никога не е заемала важно място в лечението на тироидния рак, най-вече поради факта, че традиционната химиотерапия има незначителен ефект върху заболяването. Новите прицелни терапевтични подходи обаче може би ще променят ролята на фармакотерапията при този вид рак. Някои т.нар таргетни (прицелни) агенти дават обнадеждаващи резултати в редица клинични проучвания, а натрупващата се информация предизвиква вълнение сред лекуващите клиницисти.

Това са първите препарати, за които има данни, че действат и дават резултати при рака на щитовидната жлеза. При около 50% от пациентите се наблюдава полза, обяснява главният изследовател на едно от гореспоменатите проучвания. До 2005 г. нито едно проучване с медикамент срещу тироидния рак не е дало положителен резултат. Но през последните години се наблюдава значителен прогрес, благодарение на сътрудничеството между ендокринолози и онколози, по-доброто разбиране на биологията на заболяването и разбира се - на появата на новите прицелни терапии.

Sorafenib, sunitinib, axitinib и motesanib - всички имат активност при пациенти с диференциран рак на щитовидната жлеза; vandetanib и XL184 имат активност при медуларен тироиден рак (MTC), а Е7080 - и при двата типа щитовидни тумори. Много от новите препарати все още са в процес на разработка, но sorafenib (Nexavar, Bayer/Onyx) и sunitinib (Sutent, Pfizer) са вече налични на пазара, въпреки че техните индикации не включват рак на щитовидната жлеза.

Всички тези агенти са тирозинкиназни инхибитори. Въпреки че техният специфичен начин на действие се различава, всички те инхибират рецепторите за съдов ендотелен растежен фактор.

Въпреки че данните са доста обещаващи, новите препарати не водят до излекуване на пациентите. В проучванията не бил отчетен пълен терапевтичен отговор. Медикаментите са ефективни в стабилизирането на пациентите с бързо прогресиращи тумори, като водят до подобрение на преживяемостта без прогресия. Дали това означава и подобрение на общата преживяемост - това още не се знае, като за тази цел са необходими по-големи плацебо-контролирани проучвания.

www.doctorbg.com