От 19 до 22 юли в Кейптаун, ЮАР се проведе Петата конференция на Международното СПИН дружество по патогенеза, лечение и превенция на HIV инфекцията. Предлагаме ви кратък обзор на най-интересните представени проучвания.


Неподсиленият atazanavir изглежда има сходна на ritonavir-бустирания atazanavir ефективност при комбинация с abacavir/lamivudine, сочи ново проучване. Резултатите били валидни независимо от базовия вирусен товар. 86% от пациентите на неподсилен atazanavir и 81% от пациентите на подсилен atazanavir постигнали HIV-1 RNA под 50 копия/мл, което сочи сходна ефективност на двата подхода.

Мутациите, следствие на терапията, били редки и докладвани при 1 пациент от групата с неподсилен atazanavir и 7 пациента от подсилената група; не били идентифицирани основни протеазни мутации. Страничните ефекти между двете групи били сравними, като най-честият бил високият билирубин, докладван при 4% от неподсилената и 10% от подсилената с ritonavir група


Интензификацията на антиретровирусната терапия с raltegravir не намалява ниската остатъчна виремия при пациентите, инфектирани с HIV, сочи проучване.

Повечето пациенти, приемащи високоактивна антиретровирусна терапия, с вирусни нива под 50 копия/мл имат виремия, която може да бъде установена. Наличието на репликация би могло да води до обновяване на латентните резервоари и по този начин да пречи на ерадикацията на HIV инфекцията. Целта на настоящото проучване била да се установи дали интензифицирането на терапията с интегразния инхибитор raltegravir би могло да помогне за елиминиране на виремията.

Пациенти, приемащи HAART, били рандомизирани на плацебо или raltegravir, след което групите били разменени. Не била отчетена значителна разлика в HIV-1 RNA нивата след cross-over на пациентите от raltegravir на плацебо и обратно.

Така една от теориите защо HIV не може да бъде елиминиран - понеже препаратите не са достатъчно добри, за да потиснат репликацията, рухва, тъй като raltegravir е един от най-потентните антиретровирусни препарати.

Остава другата основна теория - наличие на латентни клетки, които изпускат HIV и поддържат ниска виремия, дори и при прилагане на HAART.

Новият интегразен инхибитор S/GSK1349572 е добре поносим и демонстрира обнадеждаваща ефикасност като неподсилен единичен агент при терапията на HIV-инфектирани пациенти, непровеждали терапия с интегразни инхибитори.

Касае се за проучване във фаза 2а, представено на конференцията. Фармакокинетичните характеристики на съставката включват липсата на цитохром р450 индукция и инхибиция, предвидима експозиция-отговор връзка и на значителен ефект при приемане с храна. Съществува ограничена кръстосана резистентност с raltegravir и elvitegravir.

35 пациенти с вирусен товар поне 5000 копия/мл и CD4 > 100 / мкл били рандомизирани на една от следните дневни дози: 2 мг, 10 мг или 50 мг. На десетия ден от монотерапията 70% от 50-мг група постигнали неоткриваеми плазмени HIV-1 нива. Не била установена специфична фенотипна резистентност към S/GSK1349572.

Д-р Joe Eron от University of North Carolina (неучастващ в проучването) обяснява, че намаляването на вирусния товар с 300 пъти в рамките на 10 дни е най-добрия първоначален отговор, наблюдаван някога при който и да е антиретровирусен агент.


Комбинацията, включваща raltegravir, etravirine и darunavir/ritonavir, води до продължителен вирусологичен отговор и е добре толерирана при пациенти с резистентнен вирус и малко налични терапевтични опции.

Това сочат резултатите от проучването във фаза 2 ANRS 139 TRIO. Предишни данни от 24-седмична терапия сочат ефикасност на тази комбинация; настоящият анализ, включващ 48-седмични данни, потвърждава тази ефективност и безопасност.

В проучването били включени 103 участници с HIV RNA > 1000 c/ml, непровеждали експериментална терапия. Всички пациенти имали история за предишен вирусологичен неуспех с ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза (NNRTI) и поне 3 основни протеазни и NRTI мутации, но по-малко от 4 darunavir и NNRTI мутации. Като допълнение към raltegravir, etravirine и darunavir/ritonavir, участниците приемали фонова терапия, включваща NRTI и/или enfuvirtide (T-20, Fuzeon), където е възможно.

На седмица 24, 90% (93) от пациентите имали вирусни нива под 50 копия/мл. От тях, при четирима се наблюдавал вирусологичен неуспех между седмица 24 и 48. 83 от 103 пациенти (86%) постигнали успешна вирусологична супресия на седмица 48. Средните CD4 нива се повишили с 108 кл/мкл спрямо базовите (255 кл/мкл).


Монотерапията с darunavir/ritonavir веднъж дневно има сходна ефективност спрямо комбинацията darunavir/ritonavir + 2 нуклеозидни инхибитора на обратната транскриптаза, сочат резултатите на рандомизираното проучване във фаза 3 MONET.

Проучването включвало 256 HIV-1 инфектирани пациенти, приемащи високоактивна антиретровирусна терапия и поддържащи вирусни нива под 50 копия/мл поне 24 седмици. Пациентите били проследени 96 седмици след рандомизацията.

Монотерапията с darunavir/ritonavir имала сходна ефективност в сравнение с тройната комбинация darunavir/ritonavir + 2 NRTI на седмица 48. Неоткриваеми вирусни нива имали 97.7% от пациентите, рандомизирани на тройна комбинация, и 97.6% от darunavir/ritonavir групата.

Нито един пациент не развил фенотипна резистентност към darunavir по време на проучването. Един пациент от всяка група развил поне 1 генотипна протеазна мутация.

www.doctorbg.com