Тютюнопушенето не само повишава риска от развитие на множествена склероза (МС), но може би и допринася за нейната бърза прогресия, сочи ново проучване. Според последното, спирането на цигарите, поне частично, може да намали отрицателните ефекти на този навик върху МС.
Настоящото проучване установило, че настоящите пушачи биват диагностицирани със значително по-тежка МС, която прогресира значително по-бързо. Страдащите от релапсираща-ремитираща МС преминават към прогресивен ход значително по-рано от абсолютните непушачи.
Проучването, публикувано в
Archives of Neurology, включвало 1465 пациенти, диагностицирани с МС.
В началото на проучването пациентите били групирани в следните МС категории: релапсиращо-ремитираща (1020), вторично прогресивна (212), първично прогресивна (63), прогресивна-релапсираща (24), клинично изолирани синдроми (106), неуточнено демиелинизиране (39), заподозряна МС (1).
Били включени 257 настоящи пушачи (17.5%), 428 бивши пушачи (29.2%) и 780 абсолютни непушачи (неупотребявали никога цигари) - 52%. Пушачите били групирани допълнително според степента на пушене - леко, умерено, силно.
Сравнени с абсолютните непушачи, при настоящите пушачи се наблюдавала значително по-висока оценка по Expanded Disability Status Scale (EDSS). Тази оценка не се различавала значително между настоящите и бившите пушачи. Подобни резултати били отчетени и след използването на Multiple Sclerosis Severity Score, комбинираща EDSS с продължителността на заболяването. Настоящите пушачи имали значително по-ниска мозъчна паренхимна фракция в сравнение с абсолютните непушачи, но не била отчетена значителна разлика между бившите и абсолютните пушачи.
Използвайки клинични анализи и ЯМР, авторите проследили хода на заболяването и скоростта на прогресия измежду различните групи в продължение на средно 6.80 клинични визити. Било установено че преходът релапсираща-ремитираща МС -> вторична прогресираща МС е значително по-бърз при настоящите пушачи в сравнение с абсолютните непушачи (hazard ratio, 2.50 при CI 95%).
При пушачите били отчетени повече лезии и по-бърза мозъчна атрофия. ЯМР скенове на 1045 пациенти показали, че в сравнение с абсолютните непушачи, настоящите пушачи имат значително по-голямо повишение в обема на лезиите и понижение в мозъчната паренхимна фракция; при бившите пушачи и абсолютните непушачи тези два показателя не се различавали значително.
Било установено, че количеството погълнат дим има ефект върху прогресията на заболяването - например EDSS точките били значително по-ниски при леките пушачи в сравнение със средните и тежките пушачи.
Анализът установил, че ефектите на тютюнопушенето върху МС са отчасти обратими - пациентите, които пушат много за продължителен период от време имат по-тежко заболяване, но при спиране на пушенето скоростта на прогресия е сходна с тази на непушачите.
Авторите отдават влиянието на цигарите върху МС чрез 2 възможни механизма. Единият включва имунната система - предишни проучвания сочат, че тютюнопушенето е свързано и с други автоимунни заболявания, вкл. ревматоиден артрит, лупус и Базедова болест. Втората хипотеза обяснява негативните ефекти на тютюнопушенето чрез цианида, никотина, азотния оксид и другите субстанции, влизащи в състава на цигарения дим, които може би имат невротоксичен ефект. Животински проучвания сочат, че цианидът е свързан с демиелинизация.
www.doctorbg.com
