При някои пациенти с рак, първата проява на болестта е психиатричен симптом. Проучване сочи, че това е валидно най-вече при мозъчни тумори и дребноклетъчен белодробен карцином. Проучването е публикувано в International Journal of Cancer.

Датски лекари установиха, че в рамките на първия месец след идентифицирането на подобен симптом, вероятността за диагностициране на малигнено заболяване нараства 2.61 пъти, като за мозъчен тумори - почти 19 пъти. Според авторите е изключително важно след детекция на първи психиатричен симптом на пациента да се направи внимателно физикално изследване. Те посочват, че общата ракова инцидентност е най-висока при лицата над 50 години, хоспитализирани по повод новодиагностицирано нарушение на настроението. При тази група 1 от 54 пациенти бива диагностициран с малигнен тумор в рамките на първата година. Най-високият риск бил концентриран във възрастовия диапазон от 50 - 64 години - над 4 пъти повишен общ раков риск и над 37 пъти повишен риск от мозъчен тумор.

Авторите напомнят за редица изследвания, според които паранеопластичните неврологични нарушения са най-често индуцирани при пациенти с дребноклетъчен белодробен карцином (SCLC), както и при не-SCLC, но с по-ниска честота. Това се обяснява с факта, че пациентите с SCLC образуват антитела, реагиращи както с туморните антигени, така и с нервната система, което от своя страна може да индуцира паранеопластичните неврологични заболявания и психиатричните симптоми.

Етиологията на паранеопластичните психиатрични нарушения може частично да се обясни и с факта, че белодробния рак, особено SCLC, най-често метастазира в мозъка. Тези метастази от своя страна биха могли да индуцират психиатрични симптоми чрез директен натиск. SCLC може да стимулира ектопична продукция на хормони, които също биха могли да индуцират същите симптоми. Въпреки всички тези хипотези, настоящото проучване не посочва каузалните механизми.

www.doctorbg.com