Чест полиморфизъм в гена за декопулиращ протеин 2 (UCP2) е свързан с по-лоша преживяемост при диабетици след инфаркт на миокарда, сочи статия, публикувана в Cardiovascular Diabetology.

Генетичните рискови фактори имат значително влияние върху преживяемостта на пациентите след остри коронарни инциденти. Провеждането на комбинирани тестове за специфични генетични полиморфизми и сърдечната функция би могло да идентифицира пациентите с най-висок риск от повторни сърдечни инциденти и смърт, обясняват авторите.

Те аналзирали влиянието на полиморфизма G-866A в гена UCP2 върху 5-годишната преживяемост на 901 пациенти с прекаран инфаркт на миокарда. Въпросния полиморфизъм преди време бе свързан с бъдещ риск от коронарни инциденти и повишени маркери за оксидативен стрес.

Наличието на G-866A при 410 пациенти не било свързано с различна преживяемост в общата кохорта, докладват авторите; но при пациентите с диабет тип 2 с AA и GA генотипове се наблюдавала значително по-лоша преживяемост отколкото при пациентите с GG генотип. Диабетиците с поне един А алел имали значително по-високи нива на миелопероксидаза отколкото GG носителите.

www.doctorbg.com