48-седмичният курс с peginterferon alfa-2a (с или без lamivudine) при при пациенти с HBeAg-негативен хроничен хепатит В - късна форма на заболяването, свързана с лоша прогноза, е свързан с продължителен биохимичен и вирусологичен отговор при около 25% от пациентите.

Това сочат резултатите на 3-годишно посттерапевтично наблюдателно проучване, включващо 315 пациенти и публикувано в Gastroenterology. Пациентите били третирани с peginterferon alfa-2a (n=116), с peginterferon alfa-2a + lamivudine (n=114) или lamivudine монотерапия (n=85) в продължение на 48 седмици.

Три години след приключването на лечението по-голям процент пациенти, лекувани с peginterferon alfa-2a, постигнали нормализация на АлАТ (31% срещу 18% при lamivudine групата). Терапията с peginterferon alfa-2a i високите базови АлАТ нива били независими базови предиктори за дългосрочен вирусологичен отговор.

Аналогично повече пациенти, лекувани с peginterferon alfa-2a, постигнали нива на HBV DNA < 10 000 копия на мл (28% срещу 15% при lamivudine групата). Нивата под 10 000 копия са приети от последните гайдлайнове за лечение на хепатит В
като маркер за терапевтичен отговор.

Голяма част от пациентите, лекувани с peginterferon alfa-2a, с неоткриваеми HBV DNA, постигнали и изчистване на повърхностния антиген (HBsAg) на третата година - 44% срещу 0% при lamivudine групата.

Способността за индуциране на HBsAg клирънс - резултат, свързан с дългосрочна преживяемост без усложнения, обосновава употребата на peginterferon alfa-2a като терапия от първа линия при HBeAg-негативно заболяване. По този начин се избягва необходимостта от дългосрочна терапия и свързаните рискове от развитие на резистентност у пациентите, постигнали и поддържащи терапевтичен отговор.

www.doctorbg.com