Голямо проучване сочи, че фрактурният риск при пациентите, приемащи тиазолидиндиони (TZD) е с 40% повишен в сравнение с нелекуващите се този клас агенти. Проучването сочи още, че рискът е повишен и сред двата пола.

Анализът, представен на Научните сесии на Американската диабетна асоциация 2009, включва почти 70 000 пациенти, приемащи rosiglitazone (Avandia, GlaxoSmithKline) или pioglitazone (Actos, Takeda). За разлика от други проучвания, не била установена разлика във фрактурния риск между двата препарата.

Според авторите, "тези препарати трябва да бъдат избягвани при високорискови за фрактури пациенти, освен в случаите, когато при индивидуалния пациенти ползите значително надделяват риска". Пример за последното са пациенти с висок риск от хипогликемия, който не е добър кандидат за лечение с друг клас препарати. От друга страна диабетът сам по себе си повишава риска от фрактура, "така че постменопаузните жени с диабет биха имали най-висок риск, особено при наличие на тютюнопушене, фамилна анамнеза за фрактура и други рискови фактори.

В настоящото проучване били идентифицирани пациенти на възраст между 43 и 63 години с диабет и назначени TZD, мерформин, exenatide (Byetta, Amylin/Lilly) или сулфонилуреен препарат. Било установено, че честотата на фрактури е по-висока сред всички пациенти, приемащи TZD, без разлика между лекуваните с pioglitazone vs rosiglitazone. Това е първото проучване, установяващо повишен фрактурен риск както при мъже, така и при жени. Все пак анализ, обхващащ пациентите със скорошни прескрипции за TZD, не установил повишен фрактурен риск при мъжете, което означава, че при тази група може би е необходима по-дълга експозиция (>18 месеца).

www.doctorbg.com