Нивата на D-димер могат да се използват за диагностициране на остра аортна дисекация при суспектни пациенти, сочи доклад, публикуван в Circulation. Тестът може да се използва за стратифициране на пациентите със заподозряна дисекация, ако се използва в рамките на 24 часа след началото на симптомите.

Японски лекари изследвали диагностичната стойност на D-димер тестването при 220 пациенти със заподозряна аортна дисекация. При 87 пациенти диагнозата била потвърдена, при останалите 133 пациенти били установени инфаркт на миокарда, ангина, белодробен емболизъм или друго състояние.

Нивата на D-димер при тип А и В аортни дисекации били значително по-високи отколкото при останалите финални диагнози, отбелязват авторите.

При използването на cutoff граница от 500 ng/ml тестът бил 96.6% чуствителен и 46.6% специфичен за аортна дисекация срещу останалите диагнози, но специфичността била значително по-ниска (20%) при сравняването на пациентите с аортна дисекация и белодробен емболизъм.

В първите 6 часа след аортната дисекация нивата на D-димер били 5 до 10 пъти по-високи от нивата при контролните пациенти. По време на този 6-часов период, трябва да се използва cutoff нива от 1600 ng/ml за идентифициране на пациентите с висока вероятност за остра аортна дисекация.

Тъй като cutoff стойността за аортна дисекация от 500 ng/ml е същата като при използваната за изключване на белодробен емболизъм, тестът може да се използва при стратифицирането на пациентите с гръдна болка в рамките на 24 часа след началото на симптомите с цел изключване на двете състояния. Така може да се прецени дали пациентът подлежи на допълнителни диагностични тестове - например образни процедури.

www.doctorbg.com