Пулсовият cyclophosphamide - със сходна на стандартната терапия ефективност при ANCA-свързан васкулит 03 юни 2009
При лечението на антинеутрофилни цитоплазматични антитела (ANCA) - свързан васкулт, пулсовият cyclophosphamide има сходна на стандартната терапия с орален cyclophosphamide всеки ден ефективност при индуцирането на ремисия. Освен това пулсовата терапия може да се окаже по-безопасна.
Това докладват италиански лекари на Световния конгрес по нефрология в Милано. В проведено от тях проучване пулсовият режим довел до сходна честота на отгвор, по-малки тотални дози cyclophosphamide и по-малко левкопения.
Целта на модерната терапия на това състояние е постигането на бързо подобряване, като терапията се нагажда според тежестта на заболяването; достигането на продължителна ремисия, с минимална токсичност. При генерализирано заболяване с бъбречно или другоорганно засягане стандартният режим е орален cyclophosphamide всекидневно в продължение на 3 до 4 месеца, последван от поддържаща терапия с azathioprine.
Рандомизираното двойно-сляпо проучване включвало 149 пациенти с новодиагностициран ANCA-свързан васкулит с бъбречно въвличане. Пациентите били рандомизирани на пулсов cyclophosphamide (15 mg/kg на всеки 2-3 седмици) или на орален cyclophosphamide всеки ден (2 mg/kg, достигаща до 1.5 mg/kg). Двете групи били третирани с prednisolone в стандартните 12.5-милиграмови дози.
Главният краен резултат било времето за постигане на ремисия, а вторичните - промените в реналната функция, страничните ефекти и кумулативната доза на cyclophosphamide.
След девет месеца проследяване по-голямата част от пациентите и от двете рамена постигнали ремисия, като не се наблюдавала разлика между групите. Броят пациенти, постигнали ремисия на деветия месец, бил сходен - 88.1% при пулсовия cyclophosphamide и 87.7% при стандартната терапия. Най-общо резултатите били сходни, въпреки че пулсовата група е била третирана с двойно по-малка доза cyclophosphamide, обясняват авторите.
Релапси след постигането на ремисия били наблюдавани при 13 пулсови пациенти и 6, приемащи всекидневно орален cyclophosphamide - нестатистически значима разлика и освен това - непредефиниран краен резултат.
Бъбречната функция била сходна между двете групи, същото важало за честотата на бъбречно заболяване на крайния стадий и смъртността.
Наблюдавала се 1 разлика между двете групи - относно риска от левкопения. Той бил значително по-нисък при пулсовата група (26% срещу 45% при стандартната терапия).
www.doctorbg.com