Пациентите с клинично спокойна и недиагностицирана глутенова ентеропатия (цьолиакия) и позитивен антителен статус нямат повишен риск от малигнизации, се твърди в статия, публикувана в Gut.

По-ранни проучвания от 70-те и 80-те години на миналия век сочат, че пациентите с диагностицирана цьолиакия имат повишен риск от малигнени процеси. Според нови скринингови проучвания превалентността на глутеновата ентеропатия е около 1%-2% от населението. При наличието на 7 до 14 млн нетолерантни към глутен европейци, около 75 до 90% от случаите остават недиагностицирани поради липсата или наличието на атипични симптоми. Досега не се знаеше дали клинично тихите и недиагностицирани форми на заболяването увеличават риска от малигнизации.

Д-р Катри Каукинен и колеги от University of Tampere (Финландия) анализирали данни от популационно-базирана кохорта от 8000 лица. Авторите тествали събраните серуми на лицата без история на цьолиакия и малигненост за IgA антитела срещу тъканната трансглутаминаза. Позитивните проби били тествани допълнително чрез друг тест за IgA срещу тъканната трансглутаминаза (Celikey tTG) и за IgA ендомизиални антитела (ЕМА).

От 6849 анализирани серумни проби 565 били Eu-tTG позитивни. От тях 202 (2.9%) били Celikey tTG позитивни и 73 (1.1%) EMA позитивни. 694 от участниците развили малигнено заболяване по време на проследяването. Общият риск за малигненост не бил повишен сред случаите с позитивни IgA тестове.

Настоящите мероприятия за диагностициране на глутеновата ентеропатия са достатъчни. По-ранната диагноза на болестта чрез масов серологичен скрининг не би имала положителен ефект в подобряването на прогнозата на цьолиакията в контекста на малигнизацията, обобщават д-р Каукинен и колеги.

www.doctorbg.com